Образувано е по касазионна жалба на "Плевен плюс" АД, срещу Решение № 2937/28. 02. 2012 г. по адм. д. № 5144/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Твърденията в жалбата са занеправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие на материалноправните разпоредби на чл. 102,ал.2 от Закона за радиото и телевизията и чл.8, ал.1 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност (ТТРТД отм. ДВ бр.35/2011 г.). Конкретните доводи на касатора са, че таксата като вид държавно вземане са дължи за предоставянето на конкретна услуга или за извършването на конкретно действие. Отделно от това според него, същата има за цел да покрие административните разходи на органа за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията.Твърди, че "Р. С." ЕООД София, на което е издадена лицензията за създаването на програма "Радио плюс" за срок от 10 години, не е упражнявало дейност по лицензията, поради което СЕМ не е извършвало никави действия по надзор върху дейността, респективно не е извършвал административни разходи за това, което да обуславя дължимостта на таксите по чл.102 от ЗРТ, във връзка с чл.8, ал. 1 от ТТРТД отм. . С оглед изложеното намира обжалваното решение на тричленния съвет за неправилно като постановено в нарушение на горните разпоредби, поради което прави искане за неговата отмяна и постановяването на решение по съществото на спора, с което петчленния състав на ВАС отмени като незаконосъобразен АУДВ № 31/23. 03. 2011 г. на Председателя на Съвете за електронни медии. Претендира съдебни разноски напхравени в касационното производство, в това число и запллатеноното адвокатско възнаграждение.

Ответника по делото Съвета за електронни медии чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в писмената си защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че размерът на годишната лицензионна такса е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал.1,т.1 от ТТРТД отм. . Отделно от това според него нито в ЗРТ, нито в отменената ТТРТД отм. се съдържат разпоредби предвиждащи, че операторите на дължат лицензионни такси, ако регистрираният оператор фактически не извършва дейността, за която е регистриран.

Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него довода на жалбоподателя, че в качеството му на лицензиран радиооператор не е осъществявал дейност по притежаваната от него лицензия е неоснователен, тъй като индивидуалната лицензия за радиодейността е на лицензиран радиооператор, с право да създава и разспространява радиопрограма на територия с местен обхват – гр. Б.д. Ако операторът не е извършвал дейността, за която е лицензиран, той в съответствие с чл.121, ал.1, т.4 от ЗРТ е могъл да поиска предсрочно прекратяване на лицензията, което се извършва с решение от СЕМ. Нито в ЗРТ и нито в ТТРТД /Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност/ се съдържа хипотеза, според която годишните такси за радио и телевизионна дейност, не се дължат ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността за която е лицензиран. В съответствие с чл. 8, ал. 4 от ТТРТД, когато индивидуалната лицензия за радио и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по чл.1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на СЕМ за отнемане или прекратяване на лицензията. Според прокурора, лицензията на дружеството е действаща за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност.С оглед изложеното счита, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по адм. д. № 5144/2011 г. на тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на "Плевен плюс" АД гр. С., в качеството си на дружество правопрприемник на "Р. С." ЕООД гр. С.,срещу АУПДВ № 31/23. 03. 3011 г., с който на основание чл. 102 от Закона за радиото и телевизията ( ЗРТ) и чл. 8, ал.1,т.1 и ал.4 от ТТРТД (отм.ДВ бр.35/03. 05. 2011 г., в сила от същата дата) на дружеството за осъществяване на радиодейност като търговски оператор за упражнен от страна на СЕМ надзор върху дейността на лицензирания радиооператор за спазване на закона и условията, при които е издадена лицензията е определена годишна такса за радиодейност за периода от 29. 07. 2009 г. до 30. 09. 2009 г. в размер на 519.96 лв. и за периода от 01. 10. 2009 г. до 17. 11. 2009 г. такса в размер на 391.30 лв., ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане на задължението. В жалбата си е изложил съображения, че не дължи определената му регистрационна такса за радиодейност по съображения, че от лицензирането му с Лиценция № 441-00332/05. 07. 2001 г. на ДКД до прекратяването на индивидуалната лицензия за радиодейност с Решение № 451/17. 11. 2009 г. на СЕМ дружеството не е упражнявал дейност на радио оператор, поради която причина СЕМ не е упражнявал надзор върху неговата дейност. Освен това е изложил и съображения, че дружество "Р. С." ЕООД на основание чл. 154, ал.1,т.3 от ТЗ, е прекратено без ликвидация, което обстоятелство е вписано в партидата на дружеството в Търговския регистър на Агенцията за вписванията. на 17. 12. 2009 г. Според него, в съответствие с разпоредбите на чл.102, ал. 2 и 3,т.3 от ЗРТ, годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио и телевизионен оператор за спазване закона и условията, при които е издадена лицензията събирана от Съвета за електронни медии, са за покриване на административните разходи на съвета за дейносттите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията предвидени в лицензията и на условията, при които е извършена регистрацията. При условие, че радиоператора от дадата на лицензирането му до прекратяване действието на лицензията, не е епражнявало дейността, за която е издадена лицензията и СЕМ не е епражнявал надзор, същият не е извършил никакви разходи, пораки което според него, начислената годишна лицензионна такса за радиодейност, не се дължи.

С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на ВАС е отхвърли като неоснователна жалбата на жалбоподателя, срещу АУДВ № 31/23. 03. 2011 г. на СЕМ. Приел е, че жалбоподателя е

лицензиран радиооператор с право да създава и разпространява радиопрограма на територия с местен обхват – гр. Б.д. Ако той като оператор не е извършвал дейността за която е лицензиран, е следвало да поиска на основание чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ, предсрочно прекратяване на лицензията, което се извършва с решение от СЕМ.

Приел е още, че в ЗРТ и в ТТРТД не се съдържа хипотеза, според която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. В съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ТТРТД отм. в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на Съвета за електронни медии за отнемане или прекратяване на лицензията".Приел е още, че СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио и телевизионни оператори и не е задължен от закона да следи на коя точно дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя точно дата спира да излъчва програмата. Критерий за осъществяването на дейността е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода през който се дължи такса, могат да бъдат определени точно единствено по датата на издаване на лицензия и по датата на решението за нейното прекратяване. Установено е по делото, че лицензията на дружеството е действаща за процесния период, по отношение на който са установени публичните държавни вземания, като същата е прекратена по искане на лицензопритежателя с решение на СЕМ № 451/17. 11. 2009 година. С обжалваното решение тричленния състав е приел още, че лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори.

Петчленния състав на Върховния административен съд в този си състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно

като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 102, ал. 2 и ал. 3, т. 3, б."б" от ЗРТ и чл. 8, ал. 1,т. 1 от ТТРТД отм. .

Безспорно по делото е обстоятелството, че жалбоподателя от 2001 г. до 17. 11. 2009 г. е притежавал индивидуална лицензия за осъществяване на дейност като радио оператор. Безспорно е също обстоятелството, че въпреки регистрацията си той не е започвал или извършвал каквато и да е дейност с издадената индивидуална лицензия, в това число и към датата на съставяне на АУДВ. С разпоредбата на чл.102, ал.1, т. 2 от ЗРТ е предвидено, че средствата в създадения по реда на чл. 98 от същия закон фонд за "Радио и телевизия" се набират от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси събирани от Съвета за електорни медии. Според алинея 3, т. 3, б."а" на същият текст, радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността на регистринания радио и телевизионен оператор за спазване на закона и условията, при които е издадена лицензията. Лицензионните и регистрационните такси, събирани от СЕМ според ал. 2 на чл. 102 от ЗРТ са предназначени за покриване на административните му разходи за дейносттите свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на уславията при които е извършена регистрацията. Според разпоредбата на чл.8, ал.1, т. 1 от ТТРТД отм. , за надзора по спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема за радио дейност се събира годишна регистрационна такса в размер на 3000 лв.

Анализа на разпоредбите на чл.102, ал. 2 и ал. 3,т. 3, б. "б" от ЗРТ сочи, че предназначението на събираните от СЕМ лицензионни и регистрационни такси е да покрият извършените от него административни разходи за дейностите свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на уславията при които е извършена регистрацията, т. е.,че се касае до парични средства които покриват разходите на органа, който предоставя тази услуга, в конкретния случай разходите свързани с осъществяването на надзорната дейност по спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. В в тежест на регулаторния орган е да докаже, че е извършил разходи във връзка с осъществения от него надзор. Дължимостта на таксата винаги се предпоставя от предоставянето на услугата за която се дължи, а таксата покрива разходите на регулаторния орган, които той извършва при предоставянето на тази услуга. След като не е установено по делото такива разходи за надзор да са направени, то и таксата не се дължи.По тази причина, не се споделят от този петчленен състав на ВАС изводите на тричленния състав в обжалваното решение, че претендираната годишна регистрационна такса се дължи само поради факта на налична регистрация за осъществяване на такава дейност и издадена индивидуална лицензия за това, чиято дейност към момента на издаване на АУДВ,не е преустановена.

С оглед изложеното, Върховния административен съд, петчленен състав намира, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е неправилно и като такова следва да бъде отменено и в съответствие с разпоредбата на чл. 222, ал.1 от АПК бъде постановено решение по съществото на спора, с което се уважи жалбата на "Плевен плюс" АД гр. С. за отмяната като незаконосъобразен на АУПДВ № 31/23. 03. 2011 г. г. на Съвета за електронни медии.

С касационната жалба се претендират съдебни разноски в производството пред петчленния състав на ВАС, в това число и адвокатски хонорар. Така направеното искане е основателно само досежно размера на заплатената от касатора държавна такса за подаане на жалбата пред ВАС в размер на 25 лв.Неоснователна е претенцията на същия за присъждане на адвокатско възнаграждение. В производството пред петчленния състав касационния жалбоподател е бил представляванот адв.. И. от Адвокатско дружество "А. И.,К. Г. и ко" въз основа на писмено пълномощно, приложено на л.12 от делото.Към пълномощното и в производството по делото пред съда, не се представят доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение.В съотевствие с чл.143 от АПК,се дължат реално стораните разноски по делото.При условие, че липсват доказателства за това, същите не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд- петчленен състав РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение №2937/28. 02. 2012 г. по адм. д. № 5144/2011 г. г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Плевен плюс" АД гр. С. за отмяната на АУПДВ № 31/23. 03. 2011г. на Председателя на Съвета за електронни медии, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразен АУПДВ № 31/23. 03. 2011г.

на Председателя на Съвета за електронни медии, с който на основание чл. 102 от Закона за радиото и телевизията и чл. 8, ал.1,т.1 от ТТРТД отм. на "Плевен плюс" АД гр. С. като радио оператор е определена годишна такаса за радиодейност за периода от 29. 07. 2009 г. до 30. 09. 2009 г. и от 01. 10. 2009 г. до 27. 11. 2009 г. в размер общо на 911.16 лв., ведно с годишната лихва върху горната сума, до окончателното погасяване на задължението. ОСЪЖДА

Съвета за електронни медии гр. С. да заплати на "Плевен плюс" АД гр. С. сторените в производството по настоящото дело съдебни разноски в размер на 25 лв., представляващи заплатена държавна такса за подаване на касационната жалб пред петчленния състав на ВАС. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. К./п/ Б. М./п/ А. К./п/ Г. К.

Б.М.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА С. Г. Г.

Към определянето на задълженията за времето 01.01.2005 г. до 25.05.2007 г. са приложими разпоредбите на чл. 222 и сл. от Закона за далекосъобщенията /ЗД/ отм. 26.05.07/. Съгласно ал. 1 на чл. 222 от същия индивидуално лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър и/или от позициите на геостационарната орбита, определени за Р. Б. с международни споразумения. Аналогична е и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за електронните съобщение /ЗЕС/ относима към определението на задълженията от 26.05.2007 г. до 15.01.2009 г. В нея се установява, че лицата, осъществяващи електронни съобщения чрез ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и/или позициите на геостационарната орбита, определени за Р. Б. съгласно международни споразумения.

С издаването на индивидуалната лицензия жалбоподателят се е съгласил и с условията по същата. На „Т. Г.” ООД е издадена Индивидуална лицензия за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа от неподвижната радиослужба – радиорелейни линии № 113-02984 /13.01.2005г. В условията към лицензията в т. 3.1 – е установено, че лицензиращият предоставя на лицензирания за срока на действие на лицензията ограничен ресурс от радиочестотния спектър в обхвата 10.15-10.68 GHz. с параметри посочени в Приложение 1, което е неразделна част от лицензията. Както и че, лицензиращият предоставя на лицензирания ограничен ресурс от радиочестотния спектър в обхвата 11 GHz с параметри посочени в Приложение 1 за срок до 01.01.2007г. След тази дата по заявление на лицензирания, лицензиращия ще предостави огранчиен ресурс от радиочестотния спектър в обхвата 11.7-12.5 GHz. С т. 5.1. от Условия на лицензията се установява, че лицензираният дължи на лицензиращия първоначална лицензионна такса и ГОДИШНА ТАКСА ЗЗД ПОЛЗВАНЕ НА ОГРАНИЧЕН РЕСУРС ОТ РАДИОЧЕСТОТНИЯ СПЕКТЪР.

Безспорно е, че годишната такса е публично държавно вземане, което се заплаща за извършване на дейност (услуга) от съответния административен орган. Таксата е предназначена да покрие разходите на администрацията за извършването на дейността по услугата. В случая обаче разпоредбата на чл. 140 от ЗЕС установява различна такса от предвидените в чл. 139 от същия закон. Докато таксите по ал. 2 на чл. 139 са за покриване административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им, то годишната такса по чл. 140 от ЗЕС е предвидена за предоставен за ползване ограничен ресурс от радиочестотен спектър, който не може да бъде предоставен за ползване на друг правен субект за срока на лицензията. След като този индивидуално определен ресурс е зает, за него се дължи годишна такса и е без значение дали съответният правен субект реално го използва през част или целия период на лицензията или разрешението. Ако не желае да осъщетсвява дейността по лицензията правният субект следва да сезира Комисията за регулиране на съобщенията с искане за прекратяване на лицензията, като с прекратяване на лицензията ще отпадне и задължението за заплащане на такси. Ако това не е сторено, какъвто е процесният случай, таксите, съгласно чл. 222, ал. 1 ЗД отм. и чл. 143, ал. 1 ЗЕС, са дължими. В ЗД и ЗЕС не се съдържат разпоредби, които предвиждат недължимост на таксите в случаите на неизползване реално на предоставения ограничен ресурс.

Годишните такси се дължат независимо дали реално е осъществявана дейност на основание предоставената лицензия. Този извод не се опровергава от текста на пар. 9, ал. 5, който установява, че годишните такси, дължими по индивидуални лицензии по ал. 1 и ал. 3, се заплащат в размера и в сроковете, определени в съответните индивидуални лицензии, до прекратяване на действието им, съобразно периода, през който дейността е била осъществявана въз основа на тях. От анализа на цитираната разпоредба не следва да се прави извод за кумулативни изисквания, а именно лицензията да не е прекратена и въз основа на нея да е осъществявана дейност. Втората част от цитираната разпоредба ограничава периода за дължимост на таксата като поставя начален и краен момент на същия – а именно в сроковете, за които е издадена съответната лицензия. Рапоредбата не поставя изискване за осъществяване на реална дейност въпреки, че искането и предоставянето на лицензия предполага осъществяване на такава.

С. Г. Г.: