Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. (ОП „РР”) срещу решение № 138 от 17.11.2016 г. постановено по административно дело № 205 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – Видин.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 80 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), тъй като е присъдил разноски на жалбоподателя в първоинстанционното производство без да има надлежно искане и без да е представен списък на разноските. На следващо място сочи, че изводът на съда за немотивираност на административния акт е неправилен. Твърди, че УО е спазил разпоредбата на чл.13, ал. 1 във връзка в чл. 11, ал. 2, т. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци” (Методологията), като е предоставил възможност на община В. да предостави своите коментари и бележки срещу налагането на финансова корекция. Сочи, че съгласно чл. 4.11 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при невъзможност за определяне на конкретния размер на финансовата загуба от установена нередност, договарящият орган налага процентна корекция върху стойността на допустимите за финансиране разходи по проекта, като се прилага Методологията. Счита, че нарушението на чл. 73, ал. 2 от Закон за управление средствата от структурните и инвестиционни фондове на Европейския съюз (ЗУСЕСИФ) не е съществено, като АС – Видин не се е съобразил с практиката на Върховния административен съд (ВАС) в тази насока. Излага, че още при сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ получателят на помощта е декларирал, че оценка за въздействието върху околната среда не е необходима и че договорът ще бъде изпълнен при условията на спазване на законодателството по отношение на опазване на околната среда. Твърди, че в решението си първоинстанционният съд не е обсъдил приети и неоспорени от страните писмени доказателства, обуславящи законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) изрично са посочени условията по опазване на околната среда и разрешените квадратури за отделните модули, както и начина на изпълнението и закрепването им в пещерата. Сочи, че АС – Видин не е обсъдил и обстоятелството, че заповедите за допълване на разрешение за строеж № [номер]/28.05.2010 г. са издадени преди община В. да уведоми Министерство на околната среда и водите за направените изменения в проекта и преди да е получено разрешение за тези промени. Твърди, че след регистриране на сигнала за нередност община В. е предприела промени в някои от разрешенията за строеж без да уведоми УО и без да поиска оценка на въздействието върху околната среда или разрешение от Министерство на околната среда и водите или Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 7 от Постановление № 245 на МС от 9.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма „Регионално развитие”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, за финансовата рамка 2007 - 2013 г., община В. се е задължила да спазва националното законодателство и че проектът е с принос за опазване на околната среда. Счита, че УО е мотивирал определения размер на финансовата корекция, като е отчел тежестта на нарушенията, съобразил е обстоятелството, че инвестицията е вече изградена и е определил минимален размер на корекцията на принципа на пропорционалността. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – О. В, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АС - Видин следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и заключение, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на АС - Видин е отменил решение № РД-02-36-978 от 23.08.2016 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОП „РР” 2007-2013 г., с което на община В. е определена финансова корекция в размер на 2 % от разходите по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 161РО001/3.1-03/2010/013, като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, и е осъдил Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община В. сумата в размер на 3 129, 00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, съдът е изложил от фактическа страна, че на 23.11.2011 г. между управляващия орган по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. – Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” (ГД „ПРР”) към Министерство на регионалното развитие и община В. е сключен административен договор № BG 161РО001/3.1-03/2010/013 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РР” 2007-2013 г. за изпълнение на проект „Развитие на устойчив туризъм в О.В.Л - туризъм без сезони”. Във връзка с регистриран сигнал за нередност с рег. № 806 в регистъра за получени сигнали за нередност при изпълнение на договора е извършен последващ контрол на изпълнението на проекта и строителните работи по него, включително и проверка на място. С писмо изх.№ 99-00-6-1031 от 28.05.2016 г. община В. е уведомена за регистрирания сигнал и й е указана възможността да направи възражения, като е уточнено, че по отношение на извършените дейности, различаващи се от инвестиционното предложение, върху което е извършена преценка за необходимостта от оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), УО следва да изиска допълнителна информация от Министерство на околната среда и водите (МОСВ). О. В е депозирала възражение с вх. № 99-00-6-1031(6) от 30.06.2016 г. С писма изх. № 99-00-6-1031(5) от 28.05.2014 г. и изх. № 99-00-6-1031(7) от 21.04.2016 г. УО е изискал становище от МОСВ във връзка с твърдяното нарушение за неспазване на законодателството в областта на опазване на околната среда. С писмо изх. № 04-00-1662 от 10.06.2016 г. МОСВ е изразило становище, че е налице несъответствие между изпълнените и заявените по точки 2.1, 2.2, 2.3 и 2.4 дейности от решение № 27-ПР от 27.07.2010 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда на министъра на околната среда и водите. Посочено е, че извършените дейности са извън заявените параметри на съгласуваното инвестиционно предложение, поради което на основание чл. 93, ал. 6 от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) община В., като възложител, е следвало да уведоми компетентния орган по околна среда за тези промени. В становището са изброени и констатираните при извършена извънредна проверка нередности при изпълнение на проекта, а именно: макетът на пещерния организъм „Светломразец” не е изпълнен прозрачен, а от стиропор с мазилка; в пещерата са обновени обезопасителни парапети, изградена е цялостна осветителна система, изпълнен е воден екран за видеопрожекции, на дъното на „малката пропаст” е монтиран макет на „Вулкан”, имитиращ изригващ такъв със звук и светлина; на мястото на посетителския център е изградена нова сграда, изпълнена е алея от цветни павета, която заобикаля амфитеатъра, сцената на който е едноетажна сграда, а местата за сядане са от цветни пластмасови седалки, монтирани върху бетонова основа, отстрани на алеята също върху бетонова основа са монтирани макети на приказни герои. АС – Видин е посочил, че с решение № 27-ПР от 27.07.2010 г. е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Изграждане на тематичен развлекателен парк „Леденика” и „Рехабилитация и пускане в експлоатация на съществуваща седалкова въжена линия”, тъй като няма вероятност за оказване на значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Приел е за установено, че със заповеди № 1794 от 14.11.2013 г., № 618 от 30.04.2013 г. и № 480 от 20.03.2014 г. е допълнено издаденото разрешение за строеж за обекта: ”Развлекателен парк Леденика - Туризъм без сезони”, като за допуснатите изменения община В. не е уведомила МОСВ. Посочил е, че в докладна записка изх. № 99-00-6-1031(10) от 17.08.2016 г. е обсъдено становището на община В. и е направено предложение за налагане на финансова корекция за твърдяното нарушение. Въз основа на така установените обстоятелства е издадено оспореното решение, с което е приключен сигнал рег. № 806 в регистъра на сигнали и нередности, като е определена финансова корекция в размер на 86 643, 51 лв. с ДДС, представляваща 2% от разходите по договор № BG 161РО001/3.1-03/2010/013. В решението УО е приел, че при физическото изпълнение на проекта община В. е нарушила законодателството в областта на опазване на околната среда, като от една страна е извършила нарушение на чл. 93, ал. 6 от ЗООС, тъй като не е уведомила компетентния орган по околна среда за промяната в инвестиционните намерения, а от друга страна не е спазила изискванията за допустими дейности съгласно решение № 27-ПР от 27.07.2010 г. Посочено е, че недопустимостта на извършените дейности по проекта води до недопустимост на извършените разходи, съответно представлява нанасяне на вреда на бюджета на Европейския съюз. В решението е прието още, че поради спецификата на нарушението не е възможно да се определи точен размер на вредата, поради което при определяне на финансовата корекция следва да се използва пропорционалният метод.

Въз основа на горното съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но при липса на мотиви относно основанието за налагане на финансова корекция и за определяне на размера на същата, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимото материално право. Анализирал е дефиницията за нередност съгласно чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 и практиката на Съда на Европейския съюз, както и разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, и е приел, че всяко нарушение на национална разпоредба, приложима по отношение на подкрепяните от структурните фондове операции, има за последица нарушение на правото на Европейския съюз. Приел е, че община В. е извършила нарушение на чл. 93, ал. 6 от ЗООС, изразяващо се в неуведомяване на компетентния орган по околна среда за настъпили изменения в инвестиционното предложение на проекта, но УО не е доказал, че нарушението има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Приел е за недоказано, че извършените изменения на инвестиционното предложение имат отрицателно въздействие върху околната среда. Изложил е, че липсата на уведомяване по чл. 93, ал. 6 от ЗООС е формално нарушение, като за квалифицирането на нарушението като нередност следва да е налице и вреда на общностния бюджет, каквато не е установена от страна на УО. АС – Видин е посочил, че съгласно чл. 81 от ЗООС оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, каквито не се установяват при изпълнението на проекта от община В.. Съдът е приел, че недопустими за финансиране би следвало да бъдат не всички дейности, а само тези извършени извън дейностите, за които е издадено решение № 27-ПР от 27.07.2010 г., и то при наличие на всички предпоставки за квалифицирането им като „нередност”. На следващо място АС – Видин е посочил, че административният орган не е квалифицирал твърдяното нарушение по никоя от точките от Приложението към чл. 6 от Методологията, което води до неяснота при какви процентни показатели е определена финансовата корекция. Обосновал е извод, че обжалваният административен акт е постановен при липса на мотиви относно категорията на нарушението и определяне на приложимия процентния показател на финансовата корекция. АС – Видин е приел също, че УО е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила като не е спазил изискването на чл. 73,ал. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 13,ал. 1,т. 1 от Методологията, тъй като с писмо изх. № 99-00-6-1031(4) от 28.05.2014 г. община В. е уведомена единствено за регистрирането на сигнала за нередност и констатациите по него, а относно твърдяното нарушение на законодателството в областта на околната среда не й е предоставена информация за категорията нарушение и за размера на финансовата корекция. Решението е правилно.

Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е достигнал до верен извод, че атакуваният акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на процесния административен акт УО е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липсата на надлежно уведомление по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Методологията. Процедурата по чл. 13 от Методологията е инициирана с писмо изх. № 99-00-6-1031 (4) от 28.05.2014 г., преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ. С това писмо община В. е уведомена за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да бъде определена финансова корекция, като й е предоставен срок от 20 работни дни за представяне на бележки и възражения. От съдържанието на цитираното писмо се установява, че като съмнение за нередност изрично и подробно са изброени установените от УО несъответствия между инвестиционното намерение съгласно решение № 27-ПР от 27.07.2010 г. и действително извършените по проекта дейности по създаване на тематичен развлекателен парк „Леденика”. В раздел IV от писмото УО е описал и конкретните разпоредби от националното и общностното законодателство, които счита за нарушени, като в т. 3 от раздела е посочил и предвидените размери на финансовите корекции в случай, че извършването на нарушенията бъде потвърдено. Видно е от материалите по делото, че община В. се е възползвала от правото си да предостави становище и да възрази по съдържащите се в писмото констатации, което е сторила с писмо изх. № 0401-43 (1) от 26.06.2014 г.