Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], чрез управителя Д. Г. против Решение № 125 /26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 61/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Звонк 09“ против Заповед № 138 /01.02.2016 г. на кмета на О. Х, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е разпоредено премахването на преместваеми съоръжения - навес /дървена конструкция/ и маси за консумация под навеса /стационарни/, находящи се в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [община]. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, правилно и законосъобразно.

За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи.

По делото няма спор, че издаденото Разрешително за монтиране на временни обекти съгласно чл. 56 от ЗУТ № 1044/06.10.2010 г. е с изтекъл срок. Разрешението има сила за периода от 01.10.2010 г. до 01.03.2012 г. По делото е установено, че към датата на издаване на оспорената заповед няма ново разрешение за поставяне. Предвид констатираните факти и при правилно прилагане на материалния закон административният съд е приел, че преместваемите обекти са без разрешение за поставяне, като без правно значение е обстоятелството, че за предходен период същите са имали разрешение. Изтичането на срока за поставяне на преместваемите обекти е равнозначно на липса на такова. При безспорното установяване, че към датата на извършване на проверка и на издаване на заповедта касационният жалбоподател не е разполагал с разрешение за поставяне, като е възприел хипотезата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, административният орган не е нарушил материалния закон, а решението, с което оспорването срещу издадения на това основание акт е отхвърлено, не носи порока материалноправна незаконосъобразност.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125 /26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 61/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково. РЕШЕНИЕТО е окончателно.