Образувано е по жалба на Г. Ж. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., срещу решение № 384 от 19.02.2016 г. по адм. дело № 760 по описа за 2015 г. на административния съд - Пловдив, в частта, с която по жалба на Й. Я. М. е отменен/изменен оспорения ревизионен акт, издаден по повод осъществена ревизия по реда на чл.122 и сл. от ДОПК за задължения за данък върху доходите и за социални и здравни осигурителни вноски за ревизирания период 2009 г.-2011 г..
Образувано е и по жалба на Й. Я. М. чрез адв.И. И. срещу същото решение в частта, с която до определени размери в него съдът е отменил ревизионния акт, но остават задължения за данък върху доходите в конкретно посочени по-малки размери, както и лихва за забава, както и за задължителните осигурителни вноски. Оспорва и присъдените разноски в полза на другата страна.
В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в съответните му части, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, респ. с отмяна изцяло на ревизионния акт. Първият жалбоподател претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответните страни по жалбите - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата чрез възражение по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК, към което са приложени писмени доказателства - 3 броя заповеди, докладна записка и молба, във връзка с твърдяни административнопроизводствени нарушения на административния орган, неотчетени от съда. Й. Я. М. не ангажира становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни.
Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-09-1203005-091-01/24.11.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П.. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на физическото лице Й. Я. М. по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, понеже при осъществяването й са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Ревизията обхваща ревизиран период 1.01.2009 г.-31.12.2011 г. и е по повод прилагането на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Определени са задължения по години за данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ, както и задължения за задължителни социални и здравни осигуровки. За точност следва да се посочи, че лицето е било уведомено по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК, но не е подало декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК. В административното производство с ИПДОЗЛ са изискани обяснения от ревизирания субект, събрани са доказателства, включително са и приобщени такива по повод други административни производство по отношение на същия субект, относно семейното му положение, участие в управителни съвети, проверени са източници за евентуално получаване на доходи от същото. Събирана е информация и относно осъществени сделки на недвижими имоти. Като основен източник на доходи той е посочил получавана от него пенсия в РТурция, понеже е и турски гражданин, не е вписан като земеделски производител, респ. не е извършвал такава дейност и не е получавал доходи от нея. Не е получавал доходи от трудови правоотношения и по повод граждански правоотношени. От направена справка чрез Агенция "Митници" не се установява внасяне или изнасяне на валута през границата. Административният орган е преценявал събрани данни относно съпругата на лицето, реализирани от нея доходи, каквито тя не е декларирала за 2009 г., а такива има за 2010 г. в размер на 16 200.00 лв., които е декларирала.
Както беше посочено в хода на ревизията са обосновани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 - данни за укрити доходи и по т.7 - превишаване на разходите над приходите на ревизираното лице. Данъчната основа е определена при съобразяване н критерийте затова по чл.122, ал.2 от ДОПК. Формирани са задължения за данък върху доходите за 2009 г. в размер на 4 569.43 лв.; за 2010 г. в размер на 5 854.80 лв. и за 2011 г. в размер на 6 281.63 лв. При определяне на дължимото публично вземане е отчетен деклариран и внесен данък от лицето.
По делото не е бил спорен фактът, че лицето е местно по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. Едноличен собственик е на капитала на [фирма], като за процесните години е декларирал доходи от наем на търговско помещение и има придобити на територията на страната недвижими имоти.
Основните спорни моменти са относно дължимостта на публичните вземания за данък върху доходите, техния размер, както и за дължимостта на такива за социални и здравни осигуровки, съответно техните размери, за ревизирания период. В частност се оспорва началното салдо към 1.01.2009 г., като по повод отделните пера от паричния поток, съставляващи приходни и разходни такива, също има възражения. Във връзка с оспорването е и изслушана и кредитирана съдебно-счетоводна експертиза. Експертът определя задължения в по-малък размер, като се обосновава на конкретни пропуски, грешки като например изчисляването на паричните разходи на лицата по повод престоя им в РТурция; включване в паричния поток на доходите им от РТурция, неправилно формирани; включване от ревизиращия екип на суми по повод продажба на недвижим имот, като същата следва да бъде изключена, понеже е внесена от сина на ревизираното лице; неотчитане на суми за плащания към [фирма] по банков път и наличие на дублирани такива; неотчитане на факта, че съпругата е такава от 2009 г., неотчитане на факта, че придобиването на парични средства от отдаване под наем на имущество не е в режим на СИО; неотчитане факта, че паричните средства по лична банкова сметка са собствени на лицето, преди сключването му на брака и др.
В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, направен е анализ на особения ред за облагане по чл.122 и сл. от ДОПК, както и на събраните доказателства и доказателствени средства. Направен е извод за частична незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Така със съдебното решение е отменен ревизионният акт по повод облагането за 2009 г. и за 2010 г. с данък върху доходите и по повод начисляването на осигурителни, социални и здравни, вноски за същите години. За 2011 г. е намален размерът на тези два вида публични вземания, понеже е определена друга данъчна основа.
По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П..
Тази жалба е насочена към решението в частта, с която е отменен ревизионния акт за 2009 г. и за 2010 г. по повод двете публични вземания, както и в частта относно изменението на същите за 2011 г. и определянето им в по-нисък размер.
По повод облагането с данък върху доходите касационните доводи са свързани с неправилното кредитиране на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, като конкретно това са съображения относно неотчитане факта на пребиваване на ревизираното лице в РТурция и/или в РБългария в рамките на всяка ревизирана година; недоказване на източниците на доходи, декларирани като такива по трудови правоотношения, по повод полаган труд в РТурция; неангажиране на доказателства, които да обосноват преценката на съдебния експерт за изключване от разходната част на паричния поток на сумата от 35 108.00 лв., относно придобития от сина на ревизирания субект апартамент, след като последният е бил негов пълномощник; невключване на сумата от 318.44 лв. за 2010 г., представляваща такава по ЗМДТ; неуточняване на семейното положение на лицето с оглед дадени от него обяснения и представен акт за сключен брак през 2009 г., което рефлектира върху прилагането на режима на СИО по повод доход от наем на търговски обект и относно разлика в размера на платените суми на [фирма] за 2010 г. Възразява се и по отношение невключването в паричния поток от експерта за 2010 г. на сумата от 1 047.20 лв., внесени осигурителни вноски, поради укрити доказателства от ревизираното лице - жалбоподател.
Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна понеже същата представлява по естеството си оспорване на приетата и кредитирана съдебно-счетоводна експертиза. Макар и същата да е била едностранна по твърдения на касатора, в подкрепа на защитната теза на другия касатор, то е следвало същата да бъде оспорена, което не е направено от процесуалния представител на приходната администрация в съдебно заседание от 27.11.2015 г. Съдът е посочил формираното начално салдо към 1.01.2009 г., с оглед мотивите на решението постановено по адм. дело № 1907/2014 г., които имат обвързваща сила и което е в противоречие с приетото от административния орган за липса на парични средства в началото на ревизирания период. Също така е отчел, че лицето и съпругата му са полагали труд в РТурция, като са реализирали доходи, като такива са налице и по повод получавани наеми (същите са декларирани), продажба на недвижими имоти и МПС. Правилен е изводът на съда, че не е приложен правилно режимът на СИО с оглед факта на представеното удостоверение за сключен граждански брак през 2009 г. Правилно съдът е приел, че не се доказва, че сумата от продажба на недвижим имот, която е внесена в банковата сметка на ревизираното лице, е негова, след като то е действало като пълномощник на сина си по повод на същата сделка. Решението се явява правилно в тази му част, с което за 2009 г. и за 2010 г. ревизионният акт е отменен. Кредитирането на експертизата определя и резултата с оглед на извода за частична незаконосъобразност на последния, поради което жалбата и в частта за 2011 г. се явява неоснователна.
По повод определените задължения за осигурителни, социални и здравни осигуровки. В тази част касационната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл.124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и законодателят не й е придал обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски в извършената ревизия по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК. Въпросът за установяване на задължителни осигурителни вноски в ревизия по особения ред уреден в ДОПК е разрешен с тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. Тази разпоредба на чл.124а от ДОПК, макар да препраща към процесуални правила, определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права и задължения за осигурителни вноски и не може да се прилага с обратно действие към 2007 г., 2008 г., 2009 г., и 2010 г., както е в процесния случай, понеже нейното действие се разпростира след 15.02.2011 г. В този смисъл е и посоченото решение по тълкувателното дело. Решението е правилно по повод начислените с ревизионния акт задължителни осигуровки за 2009 г. и за 2010 г. По касационната жалба на Й. Я. М. чрез адв.И. И..
Тази жалба е насочена към решението в частта, с която е изменен ревизионния акт за 2011 г., като са останали задължения за тази ревизирана година както за данък върху доходите, така и за осигурителни вноски.
Конкретно единственото възражение е само относно допуснати нарушения на процесуалния закон от административния съд. Те се изразяват в непроизнасяне от негова страна на доводите му в производството пред него относно продължаването на срока за извършване на ревизията и приключването й извън рамките, определени със заповедта за възлагане от 24.08.2012 г., както и последващите заповеди, такава от 24.08.2012 г., заповед от 11.09.2012 г. за спиране на производството, заповед за следващо продължаване до 26.12.2012 г., заповед за повторно спиране от 21.12.2012 г. и несъобразяване с разпоредбата чл.34, ал.8 от ДОПК относно срока на спиране на производството при обмен на информация с друга държава. Възражението е неоснователно, понеже неспазването на срока на спиране, респ. по-късното възобновяване на производството, не нарушава правото на защита на лицето, още повече, че се събира информация, необходима с оглед на облагането му с данък върху доходите. В случая недоволството се обуславя от особения ред за провеждане на конкретната ревизия. По принцип неспазването на така уредените срокове влияе върху годността на събраните доказателства. Доколкото същите са събрани в хода на висящо ревизионно производство и в срока за произнасяне от органа по приходите (ред. до 31.12.2012 г.), то те се явяват годни такива. Възражението за неспазване на срока за възобновяване не следва да обосновава незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт по изложените съображения. Съдът е обсъдил заповедите за възлагане, за продължаване на срока, за спиране и разширяване обхвата на ревизията. Липсата на конкретни мотиви по повод на срока за възобновяване по чл.34, ал.8 от ДОПК не следва да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По повод на конкретните доводи в касационната жалба относно компетентността на лицата, издали заповедите за продължаване на срока, за спиране и възобновяване с отговора по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК от другия касатор са представени заповед № РД-09-1/04.2010 г. на ТД на НАП-гр. П. относно органите по приходите, които могат да издават заповеди за възлагане, относно служителите, в ИРМ, които могат да изпълняват конкретно посочени правомощия по възлагане и др. Представени са и два броя заповеди № 344 23/20.07.2012 г. за заместване на П. С. от А. Б. и № 344 23/20.07.2012 г. относно разрешаване за ползване на платен годишен отпуск на първото лице. Така доводът на касатора, че заповедта за продължаване на срока от 24.08.2012 г. не е издадена от компетентен орган, се явява неоснователен. Решението в посочената част се явява правилно.
При този изход от спора на първия касатор не се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция, а вторият касатор не е поискал присъждане на такива.
Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл.221, ал.2 от АПК, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 384 от 19.02.2016 г. по адм. дело № 760 по описа за 2015 г. на административния съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.