Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Б. И., чрез пълномощника адв. Д. К., против решение № 13820/15.12.2016 г., постановено по адм. дело № 8023/2016 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено писмо изх. № К-26-А-54/28.04.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Конкурентоспособност на българската икономика 2007 г. - 2013 г." и преписката е върната на министъра на икономиката за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба и писмени бележки, както и в съдебно заседание чрез процесуалния представител, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел наличието на нарушение по смисъла на т. 9 от приложението към Методологията за определяне на финансовите корекции, изразяващо се във въвеждането на условието за участие кандидатите да притежават минимум една сервизна база на територията на страната, което е прието за ограничително условие. Според касатора, съдът не е обсъдил доводите и съображения, които са направени от оспорващия във връзка с тълкуването на условието „да притежава сервизна база”, в резултат на което е направил необоснован извод, че се има предвид само собствена сервизна база. Наред с това счита, че правната квалификация на нарушението е неясна, тъй като посочената т. 9 от Приложение № 3 към чл. 6, ал. 2 от Методологията изобщо не съществува към датата на постановяване на акта, а когато е съществувала т. 9, тя е била с друго съдържание. Съдът в нарушение на правомощията си е посочил правната квалификация, като по този начин е иззел функциите на административния орган. Поддържа се също, че административният орган не е обосновал начина...