Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Е. К. против решение № 2499/09.12.2016г., постановено по административно дело № 728/2016г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация №МД-АУ-3048/06.11.2015г., издаден от инспектор КРД при дирекция “Местни данъци“ при община В., с който на касатора са определени задължения за ТБО за 2014 и 2015г. в общ размер на 234,64 лева и лихви за забава в размер на 11 лева за негов собствен недвижим имот, находящ се в [населено място].

Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Излага доводи, че ТБО следва да бъде определена съобразно количеството битови отпадъци, тъй като същият е подал декларация по чл.19 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община В./Наредбата/, в която е декларирал, че ще ползва една втора кофа за смет.

Ответникът - директорът на Дирекция ”Местни данъци” при община В., в писмен отговор до съда оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Варна град е отхвърлил жалбата на П. Е. К. срещу Акт за установяване на задължение по декларация №МД-АУ-3048/06.11.2015г., издаден от инспектор КРД при дирекция “Местни данъци“ при община В., с който на жалбоподателя за определени задължения за ТБО за 2014 и 2015г. в общ размер на 234,64 лева и лихви...