Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Ц. А. и М. А. А., чрез пълномощника им адв. И. И., срещу решение № 550 от 30 януари 2017 година, постановено по адм. д. № 4938/2016 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 18-3804/19 май 2015 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът И. М. И. намира за неоснователна подадената касационна жалба. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки.

Останалите ответници – началникът на СГКК – София и Д. Д. П., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на А. Ц. А. и М. А. А. срещу заповед № 18-3804/19 май 2015 година на началника на СГКК – София, с която е нанесен нов обект в кадастралната карта – сграда с идентификатор [номер] с площ 156 кв. м с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; заличени са обекти в кадастралната карта – сграда с идентификатор [номер] площ 114 кв. м с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор [номер] площ 41 кв. м с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно.

Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед № РД-18-13/17 януари 2012 година на изпълнителния директор на АГКК в имота, собственост на И. М. е съществувала една сграда – така, както е по одобрения архитектурен проект. Въпреки това сградата е нанесена като две отделни сгради, като с оспорената заповед тази грешка е отстранена, като в кадастралната карта сградата е нанесена така, както съществува на място. Установено е, че въпреки минималната разлика – около 1 кв. м, няма разлика в нанасянето на сграда с идентификатор [номер], която с оспорената заповед е нанесена като част от общата сграда и която попада в имота на М. и в имота на оспорващите.

При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че с оспорената заповед е поправена допуснатата при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри грешка. В тази връзка обосновано е прието, че е налице хипотезиса на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР), тъй като при одобряването на кадастралната карта за имота е допуснато несъответствие в данните за недвижимите имоти спрямо действителното състояние.

Законосъобразно е и приетото в съдебното решение относно характеристиките на кадастралната карта и значението й по отношение на отразените в нея обекти, както и това, че заснемането на сграда в кадастралната карта не я прави законна и не е пречка заснетата незаконна сграда да бъде премахната. Следва да се допълни и това, че и преди изменението на кадастралната карта с оспорената заповед, сградата с идентификатор [номер] е била нанесена в кадастралната карта, както и това, че и преди и след изменението тази сграда е нанесена частично в имота на жалбоподателите.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 550 от 30 януари 2017 година, постановено по адм. д. № 4938/2016 година по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.