Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Б. против решение № 1038 от 27.05.2016 г. постановено по адм. дело № 158 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Бургас, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-231 от 24.09.2015 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Н., потвърден с решение № МДТ-231-001 от 07.12.2015 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси” при община Н..

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно не се приема от съда, че задълженията за такса битови отпадъци (ТБО) и данък недвижими имоти (ДНИ) са погасени. Сочи, че твърденията му са обосновани от представени по делото удостоверения за данъчни оценки на имотите за 2012 г., в които е посочено, че няма непогасени задължения. Предвид това счита за безспорно доказано, че към 2012 г. няма непогасени задължения, следователно такива не са налице и към 2010 г. Прави искане решението да бъде отменено.

Ответникът – Началник-отдел "Местни данъци и такси" при община Н., не изразява становище по касационната жалба..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване...