Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], ет. [номер], чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 2456 от 27.02.2017 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на седмо отделение по адм. дело № 11882/2016 г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Твърди се и наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като доводи в тази насока не са изложени. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени изцяло Решение № РД-05-142 от 13.09.2016 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Ответникът – Съвета за електронни медии, чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание, оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е частна жалба от СЕМ, представляван от М. С. – председател, срещу определение от 03.11.2016 г., с което е отменено допуснатото от СЕМ предварително изпълнение на Решение № РД-05-142/13.09.2016 г. Излагат се подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението.
Ответникът по частната жалба - [фирма], представлявано от изпълнителния директор К. Е. Б. и синдика Р. М., в представено писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане на основание чл. 233, ал. 3 АПК за спиране на изпълнението на разпореждането за предварително изпълнение на Решение № РД-05-142 от 13.09.2016 г. на СЕМ.
Подадена е и частна жалба от [фирма], представлявано от изпълнителния директор К. Е. Б. и синдика Р. М., срещу определение от 15.12.2016 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за спиране на допуснатото от СЕМ предварително изпълнение на Решение № РД-05-142/13.09.2016 г. Излагат се подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението в оспорената част.
Ответникът по втората частна жалба – СЕМ, чрез процесуален представител, в представено писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Счита подадената частна жалба на СЕМ за основателна, а тази на [фирма] – за неоснователна.
Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения:
Върховният административен съд, състав на седмо отделение след като е изяснил фактите по делото е мотивирал изводи, че оспореното пред него Решение № РД-05-142 от 13.09.2016 г. на СЕМ е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издадено е при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. С оглед на така установеното, жалбата на [фирма] като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно.
Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на ВАС е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.
С Решение № РД-05-142 от 13.09.2016 г. на СЕМ, на основание чл. 32, ал. 1, т. 16а, във вр. с чл. 125д, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 105, ал. 4, т. 5, чл. 32, ал. 1, т. 16 от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА) (ЗРТ), е заличена регистрацията на [фирма] за доставяне на аудио-визуална медийна услуга с наименование „[наименование]“ и е заличена от първи раздел на Публичния регистър на СЕМ програма „[наименование]“ с общ (политематичен) профил, 24-часова дневна продължителност, териториален обхват – национален; предоставяна за разпространение чрез кабелни електронни съобщителни и спътникови мрежи.
Неоснователно е направеното възражение, че Решение № РД-05-142 от 13.09.2016 г. на СЕМ е издадено при липса на персонална компетентност, тъй като на проведеното на 13.09.2016 г. заседание не е бил налице кворум, както и при липса на мотиви. Касаторът черпи аргументи за тези свои изводи, от обстоятелството, че протоколът от проведеното на 13.09.2016 г. заседание на СЕМ, на което е взето процесното решение, е публикуван едва на 28.09.2016 г., след изтичане на срока за обжалване на решението. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗРТ, СЕМ взема решения с обикновено мнозинство от всички членове, с изключение на решенията, посочени в ал. 2 на същия член, каквото процесното решение не е. Решенията се вземат лично и присъствено с явно гласуване и са мотивирани - чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ЗРТ. Заседанията на СЕМ са публични, а протоколите от заседанията на колективния орган се публикуват на електронната страница на Съвета за електронни медии в тридневен срок - чл. 35, ал. 3 ЗРТ. Председателят на СЕМ подписва актовете на Съвета за електронни медии - чл. 31, ал. 2, т. 3 ЗРТ, взети в изпълнение на ЗРТ. Видно от изложената правна уредба, решенията се вземат на заседанията на СЕМ, а изказаните от членовете на СЕМ мнения и становища в хода на обсъждането на съответното решение са негови фактически и правни мотиви. Обективирането на решението на СЕМ в нарочен акт, със самостоятелен номер, подписано само от председателя му, не създава друг акт, а само повтаря решението и неговите мотиви така, както са приети и изложени в протокола. Когато проверява законосъобразността на решението на СЕМ съдът проверява обективираните в протокола волеизявления и мотиви съответни ли са на изложеното в решението, подписано от председателя.
В случая по делото е приложен протокол от заседанието на СЕМ, проведено на 13.09.2016 г. и надлежно оформен с подпис на председателя, препис от оспореното решение. Видно от тях решението е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията на СЕМ по чл. 32, ал. 1, т. 16а от ЗРТ вр. с чл. 125д, ал. 1, т. 2 ЗРТ. При постановяване на решението е спазен необходимият кворум и мнозинство. На проведеното на 13.09.2016 г. заседание са присъствали и петимата членове на СЕМ, като решението е взето с мнозинство от 4 гласа „за”. Неспазеното изискване на чл. 35, ал. 3 ЗРТ за публикуването на протокола на Интернет страницата на СЕМ в срок е ирелевантно за законосъобразността на оспореното решение. Публикуването на актовете на регулатора (т. е. публичното им огласяване) не е елемент от правопораждащия ги фактически състав. За разлика от нормативните актове, при които публикуването е завършващият елемент от техния фактически състав, като условие за влизането им в сила и поставянето им в действие, огласяването по чл. 35, ал. 3 ЗРТ е техническо действие, последващо приемането на решенията на СЕМ, което не рефлектира върху тяхното съдържание и не може да бъде критерий за преценка на законосъобразността им по смисъла на чл. 146 АПК при осъществявания съдебен контрол.
Неоснователно е и направеното възражение в касационната жалба, че процесното решение на СЕМ е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като [фирма] не е уведомено за процедурата по заличаване на регистрацията на лицензиите и не е получило възможност да изрази становище. Както правилно е посочил тричленният състав съществено нарушение на административнопроизводствените правила е налице тогава, когато ако не беше допуснато, резултатът от административното производство би бил друг.
Правилно съдът е обосновал и мотивите си за материалноправна законосъобразност на Решение № РД-05-142 от 13.09.2016 г. на СЕМ, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 16а, във вр. с чл. 125д, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 105, ал. 4, т. 5, чл. 32, ал. 1, т. 16 ЗРТ, е заличена регистрацията на [фирма] за доставяне на аудио-визуална медийна услуга с наименование „[наименование]“ и е заличена от първи раздел на Публичния регистър на СЕМ програма „[наименование]“ с общ (политематичен) профил, 24-часова дневна продължителност, териториален обхват – национален; предоставяна за разпространение чрез кабелни електронни съобщителни и спътникови мрежи.
Съгласно чл. 125д, ал. 1, т. 2 ЗРТ, СЕМ с решение заличава регистрацията, когато са възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1 ЗРТ. Последната разпоредба съдържа препращане към обстоятелствата по чл. 105, ал. 4, като такова обстоятелство по силата на т. 5 от цитираната разпоредба е обявяването на търговеца в несъстоятелност или наличието на производство за обявяване в несъстоятелност. Съгласно чл. 710 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ), съдът обявява търговеца в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план за оздравяване на предприятието или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и в случаите по чл. 630, ал. 2 – когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, чл. 632, ал. 1 – когато наличното имущество не е достатъчно за покриване на първоначалните разноски по производството и никой от кредиторите не ги предплати и чл. 709, ал. 1 – в случаите на възобновяване на производството по несъстоятелност, поради неизпълнение на приет план за оздравяване. Съгласно чл. 630, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и определя началната ѝ дата; и открива производство по несъстоятелност. По делото е установено, че с решение № 522/17.03.2016 г. по т. д. № 4258/2014 г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на [фирма] и е обявена начална дата на неплатежоспособността. Решението по чл. 630 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл. 634 ТЗ и следователно производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Решението на компетентния съд по регистрация на търговеца, с което е обявена неплатежоспособността, определена е начална дата на неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност, е възникналото обстоятелство по чл. 125д, ал. 1, т. 2 ЗРТ - юридическият факт, който административният орган е подвел под точната правна норма по чл. 105, ал. 4,т. 5, пр. второ ЗРТ.
Видно от текста на разпоредбата на чл. 125д, ал. 1, т. 2 ЗРТ, при констатиране на обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1 ЗРТ СЕМ действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да постанови решение за заличаване на регистрацията или не. Наистина заличаването на регистрацията, както посочва касаторът, препятства законовата му възможност да предложи и реализира план за оздравяване на предприятието си, в рамките на откритото производство по несъстоятелност, но приложимата разпоредба на специалния закон – ЗРТ е императивна и ясна и съдът не може да приложи корективно тълкуване, в какъвто смисъл е искането на касатора.
С оглед изложеното, съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Частната жалба на СЕМ срещу определение от 03.11.2016 г., с което е отменено допуснатото с разпореждане на органа предварително изпълнение на Решение № РД-05-142/13.09.2016 г. е неоснователна по следните съображения:
Като мотиви за допускане на предварителното изпълнение, административният орган е посочил: защитата на важни държавни и обществени интереси, а именно: 1. Доставчикът е в невъзможност да изпълнява поетите програмни ангажименти, свързани със създаване на съдържание, в което задължително да присъстват предавания с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост, предназначени за преобладаващата част от обществото. Наблюдението върху програма „[наименование]“ показва единствено повторения на вече излъчвани в годините предавания, което ограничава правото на аудиторията да получава информация. 2. Неплатежоспособността на дружеството, от друга страна, го препятства да заплаща дължимите към регулатора годишни такси за надзор, което рефлектира върху постъпленията на държавния бюджет.
За да отмени разпореждането за предварително изпълнение съдът е изложил мотиви, че по делото не са представени никакви доказателства установяващи констатациите на административния орган, че програма „[наименование]“ показва единствено повторения на вече излъчвани в годините предавания. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК именно на органа е доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания за издаване на акта. Посочил е, че неплатежоспособността на дружеството, го препятства да заплаща дължимите към регулатора годишни такси за надзор, но заличаването на регистрацията и допускането на предварително изпълнение на решението за заличаване на регистрацията не биха допринесли за постъпления в държавния бюджет, а обратното, биха възпрепятствали разплащането с регулатора доколкото по този начин е възпрепятствана и дейността на дружеството, както и евентуалният оздравителен процес на медията.
Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Твърдението на СЕМ, че доставчикът е в невъзможност да изпълнява поетите програмни ангажименти, свързани със създаване на съдържание, в което задължително да присъстват предавания с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост, предназначени за преобладаващата част от обществото; и че програма „[наименование]“ показва единствено повторения на вече излъчвани в годините предавания, което ограничава правото на аудиторията да получава информация, не е подкрепено с никакви доказателства. А, както правилно е посочил тричленният състав, предварителното изпълнение на решението за заличаване на регистрацията не би допринесло за постъпления в държавния бюджет, а обратното, би възпрепятствали разплащането с регулатора доколкото по този начин е възпрепятствана и дейността на дружеството. С оглед на установените факти, обосновано и правилно тричленният състав е приел, че органът не е установил наличието на фактически и правни предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. Липсата на фактически и правни основания за издаване на разпореждането правят същото незаконосъобразно и съдът правилно го е отменил.
Частната жалба от [фирма] срещу определение от 15.12.2016 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за спиране на допуснатото от СЕМ предварително изпълнение на Решение № РД-05-142/13.09.2016 г., също е неоснователна.
С жалбата си срещу Решение № РД-05-142/13.09.2016 г. на СЕМ, [фирма] освен, че е обжалвало разпореждането за допускане на предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 5 АПК, е поискало и спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на жалбата. При постановяване на определението си от 03.11.2016 г., тричленният състав е пропуснал да се произнесе по това искане, поради което с определение от 15.12.2016 г. се е произнесъл по направеното искане за допълване на предходното определение по реда на чл. 176, ал. 1 АПК.
За да отхвърли искането, съдът е приел, че молителят не е установил наличието на значителни и труднопоправими вреди.