Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Миграция” – МВР гр. С., подадена чрез процесуалния му представител - В. Т., срещу решение №8201 от 20.12.2016 г. постановено по адм. дело №10602/2016 г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалба на А. Ч. е отменен отказ с рег. УРИ [номер] от 10.09.2016г. на директора на Дирекция "Миграция" и преписката е върната за ново произнасяне с оглед дадените указания в съдебния акт.
Касаторът оспорва решението, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, по съображения, изложени в касационната жалба. Иска отмяна на решението.
Ответникът – А. Ч., без гражданство, чрез процесуалния си представител, адв. С., оспорва жалбата, като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред административния орган е започнало по заявлението на А. Ч. от 31.08.2015 г. с искане за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в страната. Представени са изискващите се от специалния закон и Правилник за неговото приложение документи.
С оспорения отказ рег. рег. УРИ [номер] от 10.09.2016г директорът на Дирекция "Миграция" е приел, че не са изпълнени условията на чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЧРБ, тъй като А. Ч. е гражданин на Армения. Органът се е обосновал с писмо на посолството на Р. А, в което е посочено, че по данни на полицията А. Ч. се явява гражданин на Р. А. В дирекция „Миграция“ е постъпила и второ писмо от Арменското посолство, в което е посочено, че не разполагат с данни за гражданството на лицето. От ответника по касационната жалба е поискано да представи национален документ за самоличност, издаден от Р. А.
Следва да бъде отбелязано, че на А. Ч. е издадено разрешение за постоянно пребиваване в Р. Б № [номер], издаден на 17.09.2014г., валидно до 28.08.2015г.
За да постанови оспореното решение съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че А. Ч. е влязъл в България преди 27.12.1998г., както и че не е признат за гражданин на бивша съветска република.
Съдът е приел, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, но същия е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като в случая са били налице предпоставките за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на лицето.
Предвид изложеното го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Решението е правилно.
Обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради постановяването му в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Видно от доказателствата по делото налице са две писма от Арменското посолство, в които е посочено, че след проверка в Националния регистър на населението на Р. Б, както и по данни на Полицията е установено, че няма данни за гражданство на лицето А. Ч., както и че същият не е получавал паспорт на Р. Б и няма адресна регистрация в Р.Б.П по делото писма са достатъчни, за да се приеме за безспорно установено, че А. Ч. не е признат за гражданин на република Армения, независимо, че има арменски произход. Изложеното обосновава извод за наличие на кумулативните предпоставките на чл.25, ал.1,т.12 ЗЧРБ за издаване на А. Ч. на разрешение за постоянно пребиваване.
Не без значение е и обстоятелството, че на лицето е издадено вече разрешение за постоянно пребиваване. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1,т.4 ЗЧРБ постоянното пребиваване е за неопределен период от време.
От друга страна органът не е обсъдил въздействието, което би имал постановеният акт върху семейния и личния живот на заявителя, установените връзки и положение в обществото, както и дали наложената мярка е пропорционална на преследваната от закона цел. Това нарушение на процесуалния закон е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Действително в закона няма изрична разпоредба, която да задължава органа при постановяване на акта да съобрази посочените по-горе обстоятелства, но независимо от това, съдът при преценка на законосъобразността на акта е длъжен, съгласно чл.168,ал.1 АПК да прецени законосъобразността му на всички основания по чл. 146 АПК.
Органът е бил длъжен да извърши преценка на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая/ чл.35 АПК/. По преписката са събрани доказателства относно пребиваването на А. Ч. в страната, роднинските му връзки, липсата на арменски паспорт, които не са обсъдени от органа при постановяване на обжалвания акт. Органът е длъжен да извърши съвкупна преценка на множество факти, които в своята цялост могат да обосноват пропорционалността и съразмерността на конкретната мярка. Това, само по себе си прави оспорената заповед незаконосъобразна. Неотчитането на тези обстоятелства при постановяване на заповедта, води до несправедливо и несъразмерно прилагане на административна принуда, която до последиците си се доближава до санкция, отразяваща се неблагоприятно не само на адресата, но и свързаните с него лица. Съдебният контрол върху административния акт включва и проверка за съответствието му с един от основните принципи на административното право, установен в чл. 6 от АПК, а именно – принципа на съразмерност при упражняване на правомощията на административните органи. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесният отказ, прилагането на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК), дали тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на мярката, както и дали целеният от мярката ефект би могъл да се постигне с други по-благоприятни за лицето правни средства.
Предвид горното, с оглед представените доказателства и съдържанието на заповедта, се налага извод, че административният акт е издаден, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Видно от данните по делото, административният орган не е събрал всички относими доказателства във връзка с издаването на отказа, поради което е нарушено правилото на чл. 35 АПК. С оглед на изложеното липсата на мотиви относно релевантните факти и обстоятелства, касаещи продължителността на пребиваването на чужденеца в страната, положението му в обществото, връзките със семейството му, съществуващите връзки в страната на произход или липсата на такива, представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта, с който се отказва разрешение за пребиваване и самостоятелно основание за неговата отмяна.
В тази връзка следва да се допълни, че задължението за отчитане на посочените конкретни обстоятелства при издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване (постоянно по смисъла на Директивата) са визирани и в т. 6 от Преамбюла на Директива 2003/ 109/ ЕО. Съгласно цитираната новела, основен критерий за получаване на статут на постоянно пребиваващ следва да бъде продължителността на пребиваването в държавата-членка; то да е легално и непрекъснато, за да свидетелства за трайно привързване на лицето с тази страна, като се препоръчва и въвеждането на административна гъвкавост при конкретните случаи.
Предвид изложеното по-горе като е отменил обжалвания административен акт и като е върнал преписката за ново произнасяне на органа първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №8201 от 20.12.2016 г. постановено по адм. дело №10602/2016 г. по описа на Административен съд София – град. Решението е окончателно.