Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Главния директора на Главна дирекция "Охрана" против решение № 41/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 625/2015 г. по описа на Административен съд - Враца.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон отм. енителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена.
Ответникът - Ц. И. К. от [населено място], чрез пълномощника си е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № З -1507 от 13.11.2015 г. на Главния директора на Главна дирекция "Охрана", с която на Ц. И. К. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение второ, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
За да постанови този резултат Административен съд – Враца е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазени са административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, както и в нарушение на материалния закон. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 204, т. 3 от ЗМВР.
Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта изрично е посочено, че нарушението е установено със справка рег. № 6796/16.10.2015 година. В справката, на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган са обобщени установените при дисциплинарната проверка относими факти и обстоятелства. Същата е част от административната преписка и съдържа не само подробните фактически основания за издаване на заповедта, но и всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, както и мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението (на 30.09.2015 г. в конкретно посочен час по минути и секунди съгласно прегледаните записи от охранителните камери), и конкретните доказателства относно посочения в заповедта случай на неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Доказателствата, въз основа на които е установено нарушението са посочени в справката и се свеждат и до записи от охранителните камери на затвора – [населено място] на дата 30.09.2015 година. Следователно непосочване в заповедта на времето и мястото, при което е извършено нарушението не е ограничило правото на жалбоподателя на защита и не съставлява съществено нарушение на формата на акта.
Необосновани са и правните изводи на съда за допуснати нарушения на материалния закон от административния орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка рег. № 6796/16.10.2015 година дисциплинарно нарушение, а именно на 30.09.2015 г., като старши на конвойния наряд определен със заповед за конвойна дейност №З – 517/29.09.2015 г. на началника на ОЗ "Охрана - Враца", младши експерт К. е извършил нарушение на чл.17, ал.1, т.1 и т.2 и чл.23, ал.3, т.1 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция "Охрана", утвърдени със заповед ЛС - 04-1994/15.11.2012 г. на министъра на правосъдието, като приема три задържани лица сам, без да провери самоличността им и да извърши обиск, като служителят не поставя крачни белезници на лишения от свобода П., въпреки подадената в окръжни писма рег. №4901/25.06.2013 г. и рег. №7559/26.10.2014 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" информация за лицето, съгласно чл.17, ал.6, т.1 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция "Охрана", като в нарушение на чл.23, ал.4, т.10 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция "Охрана" не фиксира поставените белезници за ръце, при което неспазването им правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. С това нарушение служителят е осъществил състава на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на заповеди. Това нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че същият е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, като не е изпълнил заповед на министъра на правосъдието.
От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР.
Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и претендираните разноски от касатора и пред двете съдебни инстанции, в полза на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева /по 100 лева за всяка инстанция/ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41 от 16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 625/2015 г. на Административен съд – Враца, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. И. К. срещу заповед № З-1507 от 13.11.2015 г. на Главния директора на Главна дирекция "Охрана", с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година.
ОСЪЖДА Ц. И. К. от [населено място] да заплати на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева за двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.