Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Х. от [населено място], чрез упълномощените адвокати В. В. и Н. С., против решение № 5/03.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1351/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й, като законен наследник на Д. П. Х., срещу разпореждане № 15517/10.01.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което не е прието наличие на причинна връзка между настъпилото на 23.11.2012 г. нетравматично увреждане на Д. П. Х. и извършваната работа като „главен експерт вагони“ в [фирма]. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град (ТП на НОИ), не е изразил становище.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], представлявано от управителя А. А., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. В., излага писмено становище за неоснователност и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на Т. Г....