Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив обжалва решение № 1675/15.09.2016 на Административен съд, Пловдив постановено по адм дело № 2222/2013 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 261300388/11.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 32 504.42 лева и лихви от 12 159.87 лева, както и в частта за разноските, които администрацията е осъдена да заплати.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за липса на основание по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Счита, че доказателствата за настъпване на данъчно събитие и в частност за получаване на стоката по спорните фактури, са относими към приложението на материалния закон. Тези обстоятелства са неотносими като данъчната основа се определя в производството по чл. 122 ДОПК. Твърди, че предпоставките по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК са установени от събраните по делото доказателства. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С. С. К., в качеството му на [фирма], от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Ч. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. По отношение искането за присъждане на разноски, счита, че за размера на юрисконсултското възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

С обжалваното решение, административният съд е отменил...