Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Л. К. от [населено място] против решение № 474/24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 8561/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗСУ-96/10.08.2016 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ - Люлин. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение. От жалбоподателя не са изложени конкретни оплаквания или доводи.
Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция „Социално подпомагане” – Люлин, не е изразил становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на С. Л. К. против заповед № ЗСУ-96/10.08.2016 г. на директора на дирекция „СП” – Люлин, в частта, в която е определен срок за настаняване на лицето в Център за временно настаняване [наименование] -[жк]до три месеца, считано от 10.08.2016 г.
За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че спорът по делото е единствено относно срока на настаняването, като жалбоподателят претендира по-дълъг срок на настаняването, предвид конкретните му потребности. Съдът е посочил, че поисканата от лицето социална услуга е предоставена, а срокът за настаняване в център за временно настаняването е не повече от три месеца в рамките на календарната година, съгласно определението за...