Образувано е по касационна жалба (озаглавена „Молба“) с вх.№19056/28.12.2016 г. и подадено допълнение към нея озаглавено „Касационна жалба“ с вх.№14.21/16.01.2017 г., на Н. В. З. от [населено място], [община], [област], срещу решение № 156 от 13.12.2016 г. по адм. д.№232/2016 г. по описа на Административен съд Видин. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на З. срещу заповед № ЗСП/Д-ВН/4080/ 08.09.2016 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин, с която му е отказано отпускане на месечна целева помощ за отопление, потвърдена с решение № 05-РД06-0039 от 05.10.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Видин. Моли за отмяна на решението на Административен съд Видин като незаконосъобразно, като посочва, че същото е твърде общо, излага доводи свързани със затрудненото финансово, здравословно и социално положение на него и съпругата му.
Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Видин, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. В писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Н. З. срещу заповедта на ДСП Видин, с която му е отказано отпускане на целева помощ за отопление, тъй като семейството му не отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 и ал.4, т.12 и т.16 и чл.4а, т.3а от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., изменена и допълнена с Наредба №РД 07-2/08.07.2016 г. (публ.ДВ, бр.55/19.07.2016.г.), тъй като средномесечният доход от предходните шест месеца е по-висок от определения диференциран минимален доход за отопление (ДМДО).
За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата фирма и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда законосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради правилност на извода на административния орган, че средномесечният доход на семейството на жалбоподателя е по-висок от диференцирания минимален доход, изчислен по чл. 2, ал. 4, т. 12 и т.16 от наредбата.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
Според чл.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., с тази наредба се определят условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. Според чл.2, ал.1 от наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП). В ал.2 на чл.2 е предвидено, че при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определен след 1.07.2008 г., се намалява с коефициент 1,302. Според чл.2, ал.3 от наредбата, основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Съгласно чл.2, ал.4 от наредбата, диференцираният минимален доход за отопление се определя, в приложимите към процесния случай точки, както следва: по т.5. за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 167,08 на сто от ГМД; по т.12. за лице на възраст над 70 години - 206,68 на сто от ГМД; по т.16. за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 246,28 на сто от ГМД. Според разпоредбата на чл.2, ал.5 от наредбата, при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер. В ал.6 е предвидено, че доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят.
От фактическа страна е безспорно, че Н. З. е подал молба-декларация с вх. №ЗСП/Д-ВН/4080/25.08.2016 г. до директора на дирекция "СП" - Видин с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017 г. Н. З. е пенсионер, на възраст над 85 г., семейството му е двучленно, съпругата му Л. З. е лице с увреждане с ТНР 75% пожизнена.
С обжалваната пред съда заповед е отказано отпускането на исканата помощ по съображения, че З. има средномесечен доход за предходните 6 месеца в размер на 308, 63 лв. (от пенсия), който е по-висок от диференцирания минимален доход да отопление /ДМДО/ и затова не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1, и ал.4, т.12. и т.16 и чл.4а, т.3а от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Този извод е правилен, съобразен с изискванията на наредбата и фактическата обстановка по случая.
В изготвения в хода на административното производство социален доклад (л.25 по адм. д.№232/2016 г. на АС Видин) е прието, че през релевантния период за изчисляване на средномесечния доход на семейството на З., същото е получило доходи от пенсия в размер общо на 2411,03 лв., поради което средномесечния му доход е в размер на 308,63 лв., ДМДО е изчислен в размер на 294,42 лв., както следва: 206,68% (за З. по чл.2, ал.4, т.12 от наредбата – като за лице на възраст над 70 години - 206,68 на сто от ГМД) + 246,28% (за съпругата на З. по чл.2, ал.4, т.16 от Наредба за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 246,28 на сто от ГМД) = 452,96% х 65 = 294,42 лв.
От правна страна, съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, а според ал. 2, основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. Според чл. 2, ал. 3 от наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а според ал. 4 на същия член, диференцираният минимален доход за отопление се определя, както следва: т. 12 - за лице на възраст над 70 години - 206,68 на сто от ГМД и по т.16 - за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 246,28 на сто от ГМД.
В случая е безспорно между страните, че гарантираният минимален доход за годината е в месечен размер от 65 лв. От административния орган е приложен чл.2, ал.2 от наредбата, според който, при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определен след 1.07.2008 г., се намалява с коефициент 1,302. При изчислението на ДМДО е съобразен правилно и принципът по чл.2, ал.5 от наредбата, че при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер.
Предвид изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такива претенции от ответника по касация не са направени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/13.12.2016 г., постановено по адм. д. № 232/2016 г. по описа на Административен съд Видин. Решението не подлежи на обжалване.