О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1718

София, 09.04.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание през април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1295 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - [населено място], чрез особения представител адв. М., против определение № 1000 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 735/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима, подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 1496 от 13.12.2018 г. по гр. д. № 440/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Обосновава се, че решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/1992 г. на Конституционния съд, с което на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България е дадено задължително тълкуване на нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията не е могло да стане известно на молителя своевременно, тъй като последният изтърпява наказание „доживотен затвор“. Молителят е узнал за решението при връчване на разпореждане № 673 от 19.07.2022 г. по в. гр. д. № 181/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

Подаденият от насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място] писмен отговор не е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховния касационен съд, състав...