2№ 2000/23.04.2024 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1346 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на П. Г. Б., наследникът на Б. П. И., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 6136/25.08.2017 г. по гр. д. № 12074/2016 г. в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки първоинстанционното решение, е уважил исковете на Н. Д. Р. срещу Б. П. И., разгледани при условията по чл. 422 ГПК, установявайки съществуването на вземането по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – лихвоносна главница с разноски за ползването на един апартамент в [населено място] в периода 25.09.2007 г. – 24.11.2014 г. с източник ненаименован договор от 19.04.2005 г. между Н. Р., Б. И. и А. П. И. като съсобственици на апартамента. Молителят обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с твърденията, че решението е неправилното и противоречи на друго влязло в сила решение от 09.05.2022 г. по гр. д. № 9419/2020 г. на Софийски градски съд. С второто решение на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД е прогласен за нищожен договорът по н. а. № 20/24.02.2004 г., с който А. И. и Б. И. са дарили на Н. Р. 33/768 ид. части от същия апартамент. Претендира разноски.

Ответникът по молбата Н. Р. възразява, че молбата е просрочена, а решенията не си противоречат. Претендира разноски и прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Настоящият състав намира, че следва да допусне молбата до разглеждане по същество. Съображения:

Първо, тя съдържа надлежни твърдения за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – две влезли в сила решения...