3№ 422

гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1346 по описа за 2024 г.

Производството е по глава ХХIV ГПК.

Образувано е по молба на П. Г. Б., наследник на Б. П. И., за отмяна на влязлото в сила решение № 6136/25.08.2017 г. по гр. д. № 12074/2016 г., в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки първоинстанционното решение, частично е уважил иска на Н. Д. Р. срещу Б. П. И., разгледан при условията по чл. 422 ГПК, за вземане по заповед за изпълнение от 03.12.2014 г. по гр. д. № 64821/2014 г. на Софийски районен съд. Молителят обосновава основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с твърдения, че решението противоречи на друго влязло в сила решение от 09.05.2022 г. по гр. д. № 9419/2020 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД е прогласен за нищожен договор по н. а. № 20/24.02.2004 г., по който дарители са А. И. и Б. И., а надарен е Н. Р.. И. В. касационен съд да отмени първото решение, което молителят счита за неправилното. Претендира разноски.

Ответникът по молбата Н. Д. Р. възразява, че е недопустима. Твърди, че делото е образувано по нередовна/неподписана молба за отмяна и молителят не я е подписал в границите на дадения от съда 1-седмичен срок за изправяне на тази нередовност. По същество я намира за неоснователна. Претендира разноски.

С определение № 3874/04.12.2023 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. Прието е, че са налице всички условия за нейната редовност и допустимост. Възражението на Н. Р., че не е така, направено в откритото съдебно заседание, не разкрива никоя от хипотезите по чл. 253 ГПК. Поради това настоящият състав не следва да преразглежда определението си по чл. 307 ГПК.

А. П. И., конституирана по делото в качеството на ищец/необходим другар на Б. И. по делото, по което е постановено решението за прогласяване на нищожността, е на становище, че молбата е основателна.

Настоящият състав я намира за неоснователна. Съображения:

С влязло в сила въззивно решение (№ 6136/2.08.2017 г. по гр. д. № 12074/2016 г. на Софийски градски съд) е уважен частично искът на Н. Д. Р. срещу Б. П. И./наследодател на молителя, разгледан при условията по чл. 422 ГПК. Със сила на пресъдено нещо е установено, че Б. И. дължи на Н. Д. Р. лихвоносна главница с разноски/част от вземането по издадена заповед за изпълнение от 03.12.2014 г. по гр. д. № 64821/2014 г. на СРС с източник договор от 19.04.2005 г., с който Н. Р., Б. И. и А. И. като съсобственици на имота си разпределят и определят обезщетение за ползването на апартамента, включително в периода 25.09.2007 г. – 24.11.2014 г.

С влязло в сила въззивно решение (от 09.05.2020 г. по гр. д. № 9419/2020 г. на Софийски градски съд) по искове на А. И. и Б. И., починала и заместена от своя наследник П. Б., срещу Н. Р. е прогласен за нищожен договорът по н. а. № 20/24.02.2004 г., с който А. И. и Б. И. са дарили на Н. Р. 33/768 ид. части от имоти в [населено място]. Един от тях е апартаментът, предмет на договора от 19.04.2005 г.

Настоящият състав намира, че двете решения са между „същите страни“ в смисъла по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, изяснен с т. 10 ППлВС № 2/1977 г. Н. Р. е ищец по първото и ответник по второто, а Б. И./наследодателят на молителя в настоящото производство П. Б., е ответник по първото и ищец по второто решение. А. И. е ищец/другар на Б. И. по уважения иск за нищожността на договора за дарение по н. а. 20/24.02.2020 г. Въпреки наличието на изискуемия от чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК субективен идентитет на страните по двете дела, приключили с влезли в сила решения, те не са идентични по предмет в смисъла, разяснен с т. 4 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. Безспорно, основанието/каузата на договора от 19.04.2005 г. произтича от качеството на страните по него на съсобственици на апартамента, а този договор е източникът на вземането с кредитор Н. Р. и длъжник Б. И., установено със силата на пресъдено нещо на първото решение. Основанието на договора от 19.04.2005 г. се предполага до доказване на противното (чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД), т. е. съдът по частично уважения иск за вземането е нямал задължението в мотивите да се произнесе по нищожността на договора в смисъла, разяснен с ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № /2020 г. ОСГТК на ВКС. Основанието по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД не произтича пряко от договора, с който Б. И., А. И. и Н. Р. като собственици са разпределили ползването на апартамента и са определили обезщетението при условия, различни от предвидените в чл. 31, ал. 2 ЗС (без покана). Било е необходимо ответникът по иска Б. И. да направи възражение за нищожността по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Тогава съдът по иска по чл. 422 ГПК би имал задължението да се произнесе по това преюдициално правоотношение, макар по него решението да не формира сила на пресъдено нещо. Такова възражение не е въвеждано, а искът за нищожност на договора за дарение по н. а. № 20/24.02.2004 г. А. И. и Б. И. предявяват през 2018 г., т. е., след като първото решение е влязло в сила – на 25.08.2017 г. Следователно съдът по иска, разгледан и частично уважен при условията по чл. 422 ГПК, е нямал и задължението по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да спре делото, за да изчака изхода на (все още) незаведено дело с предмет преюдициалното отношение – нищожност на договора за дарение, а с това – и да установи липсата на основание/кауза на договора от 19.04.2005 г. Противоречие в предмета на двете решения няма.

При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителя следва да се поставят разноските, които ответникът по молбата е направил в настоящото производство. Те се изразяват в уговорения и изплатен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдътРЕШИ :ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Г. Б. за отмяна влязлото в сила решение № 6136/25.08.2017 г. по гр. д. № 12074/2016 г. на Софийски градски съд като противоречащо на влязлото в сила решение от 09.05.2022 г. по гр. д. № 9419/2020 г. на Софийски градски съд – основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

ОСЪЖДА П. Г. Б. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. Д. Р. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 6, ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.