Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрисконсулт М. Колева против решение № 535/10.04.2008 г. на Варненския административен съд, (ВАДмС), Първо отделение, Шести състав, постановено по адм. д. № 502 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отменен РА № 2700558/06.12.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Ш., потвърден с решение № 995/25.01.2008 г. на директора на Д"ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП в частта, с която "Вела" АД - гр. Ш. е начислен допълнително ДДС за внасяне в размер на 9 120,11 лв. и лихви в размер на 2 177,87 лв. за извършено организирано столово хранене на персонала за периода 01.01.05 г. - 31.12.06 година. С обжалваното решение в полза на дружеството са присъдени разноски от 390 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл.209, т.3, предложение първо АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че продажбата на кухненска продукция в стола на предприятието на работници и служители представлява доставка на стока по смисъла на чл.7 във вр. с чл.6 ЗДДС отм. . В случая e приложима разпоредбата на чл.6, ал.1 ППЗДДС отм. , като съгласно нормата на чл.30, ал.5 ЗДДС отм. данъчната основа при доставки на стоки и услуги по гл. ХІV КТ се определя по реда на чл.29, ал.5 ЗДДС отм. . Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че данъчната основа по чл.29, ал.1 ЗДДС отм. е определима в хипотезата както при начисляване на данък в размер на ползвания данъчен кредит за материали и суровини. Касаторът претендира отмяна на обжалваното решение,...