Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "И. Н.", представляван от д-р И. Д. И. - Никова, със седалище и адрес на управление гр. П., ул."Земенхоф" № 15, против решение № 282 от 03.05.2010 г. по административно дело № 136 по описа за 2010 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № РД-15-2 от 11.01.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Плевен, с което на лечебното заведение е наложена санкция "прекратяване на договор" за констатирани с медицински протокол № 256 от 10.11.2009 г. нарушения, изразяващи се в отчетена, но неизвършена дейност в периода 01.01.2009 г. - 01.09.2009 година. В касационната жалба са изтъкнати доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Плевен, представляван от упълномощения юрисконсулт Владинска, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд-шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд - Плевен в производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.59, ал.7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е отхвърлил жалбата на ЕТ "И. Н.", представляван от д-р И. Д. И.-Никова - изпълнител по договор № 150320 от 06.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, против решение № РД-15-2 от 11.01.2010 г. на директора на РЗОК - Плевен, с което на проверяваното лечебно заведение е наложена санкция "прекратяване на договор" за констатирани с медицински протокол № 256 от 10.11.2009 г. нарушения, изразяващи се в отчетена, но неизвършена дейност в периода 01.01.2009 г. - 01.09.2009 година.

За да отхвърли жалбата на едноличния търговец Плевенският административен съд е приел, че наложената санкция е определена за надлежно констатирано нарушение, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и на административнопроизводствените правила.

Решението на АССГ е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Делото е изяснено от фактическа страна и при постановяване на съдебния акт, съдът не е нарушил материалния закон. Обсъдена е относимата разпоредба на чл. 239, ал.1 от НРД-2006 г., предвиждаща прекратяване на индивидуалния договор между ИМП и НЗОК с едномесечно предизвестие, когато е налице отчитане на медицинска дейност, която не е извършена. Нарушението е констатирано по време на извършена медицинска проверка на основание чл. 72 от ЗЗО и чл. 49 от НРД 2006 г., назначена със заповед № РД-08-1015 от 28.10.2009 г. на директора на РЗОК-Плевен. Прилагането на санкцията, обективирана в оспореното решение № РД-15-2 от 11.01.2010 г. на директора на РЗОК - Плевен е доказано с приложения медицински протокол № 256/10.11.2009 г., чиито констатации от извършената медицинска проверка не са оспорени от касатора и опровергани в съдебното производство. След изпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 ГПК, правилно решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен предвид чл. 239, ал.1 от НРД-2006 г. Обосновано е отбелязано, че са спазени административнопроизводствените правила, като жалбоподателката не се е възползвала от възможностите да възрази срещу медицинския протокол относно отчетена медицинска дейност, която не е извършена и не се е възползвала от възможността да представи писмени възражения съгласно чл. 240, ал. 1 НРД 2006 г. поради което административният орган е бил длъжен да се съобрази с чл. 241, ал. 1 НРД 2006 година.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушено право на защита при разглеждане на делото пред първата инстанция. От приложената по делото призовка (л. 63) се установява, че касационната жалбоподателка е уведомена на 18.03.2010 г. за насроченото съдебно заседание на 06.04.2010 г. и е спазен срокът по чл. 56, ал. 3 от ГПК , във връзка с чл. 144 от АПК. До началото на съдебното заседание на 06.04.2010 г., 11.05 часа, касационната жалбоподателка не е уведомила съда за внезапно възникнала невъзможност за явяване (л. 77). На 06.04.2010 г., 14.43 ч., касационната жалбоподателка е депозирала молба (л. 79), че не може да се яви по делото и е приложила болничен лист. В болничния лист не е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт и не е представено медицинско удостоверение по образец съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Не са направени и никакви искания по доказателствата и за отлагане на делото. Налага се извод, че касационната жалбоподателка не е ангажирала доказателства за препятствие, което не е могла да отстрани и което да й е попречило за явяване в съдебното заседание, предвид чл. 139, ал. 1 от АПК. Същата е разполагала с необходимото време, съгласно чл. 56, ал. 3 ГПК, да организира защитата си и да се съобрази с указанията, дадени с разпореждането от 16.03.2010 г. (л.61) - за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията си, но не е предприела необходимите действия. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба.

Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС относно правилното приложение на цитираните разпоредби - решение № 5871/2009 г по адм. д. №1120/2009 г. Като се има предвид чл. 220 АПК при последователното пасивно процесуално поведение на жалбоподателката, без да има доказани непреодолими пречки, се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и същото следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 282 от 03.05.2010 г. по административно дело № 136 по описа за 2010 г. на Административен съд - Плевен. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ Т. Т. С.П.