Производството е по реда на чл.208 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. М. Б. против решение № 5264 от 29.05.2007 година по адм. дело № 1782/2007 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед № РЛ-063 от 21.12.2006 година на областния управител на област С.. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие на решението с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл.209, т.3 АПК.

Ответнатната страна не изразява становище по жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че първоначалното искане е за присъждане на еднократно обезщетение, а такова вече е получено. Променената впоследствие претенция за получаване добавка към пенсията се реализира по друг ред и пред други органи.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Б. М. Б. против заповед № РЛ-063 от 21.12.2006 година на областния управител на област С., с която е отказал да уважи искането му за еднократно обезщетение по реда на ЗИД на Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/, поради факта, че лицето е получило обезщетение по досегашния ред. Възраженията на жалбоподателя са били, че полученото обезщетение е изкллючително ниско и не покрива претърпяните от него вреди.

От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по искане от Б. М. Б. за заплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ поради това, че е постъпил в затвора град Белене на 8.11.1951 година за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" за срок от осем години за деяние по смисъла на чл.70 НК и е помилван...