Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. А. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. В., срещу решение № 2676 от 14.11.2011 г. по адм. дело № 149 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) под № 1002056 от 19.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 791 от 22.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. В., в частта относно определено задължение за данък добавена стойност за данъчен период м.12.2006 г. в размер на 2 839.87 лв. и лихва за забава в размер на 1 264.71 лв., както и за данъчен период м.12.2007 г. в размер на 5 000.00 лв. и лихва за забава в размер на 1 696.28 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което представлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора в тази му част, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Карекспорт - Е. Е." не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил

ревизионен акт (РА) под № 1002056 от 19.08.2010 г. на...