Производство

по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. Б. срещу решение № 721 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 238/2013 г. на Административен съд – гр. Б..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. І. От данните по делото е видно, че:

1. Т. С. В. – Русева от гр. А. е получавала парично обезщетение за безработица от 01.01.2008 г. до 30.06.2008 г.

2. На 01.04.2008 г. е сключила граждански договор с О. С., по силата на който за времето от 01.04.2008 г. до 30.09.2008 г. е извършвала "дейността на психолог по проект "Дневен център за възрастни хора – гр. С."" срещу общо възнаграждение в размер на 2918,12 лв., изплатено на два пъти. При първото плащане - на 31.07.2008 г., Т. С. В. – Русева е получила 1945,41 лв. Нормативно признатите разходи върху тази сума са 486,35 лв. Остатъкът от 1459,06 лв. е облагаемият доход.

3. При тези данни длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на основание чл. 54ж, ал. 2 (сега ал. 3) КСО е издало разпореждане № 022-00-51-5 от 29.11.2012 г. за възстановяване на неоснователно изплатените, според него, обезщетения за безработица за времето от 01.04.2008 г. до 30.06.2008 г.

4. С решение № КПК-2 от 04.01.2013 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Т. С. В. – Русева срещу това разпореждане. За да постанови този резултат касационният жалбоподател е приел, че за периода 01.04.2008 г. – 30.06.2008 г. Т. С. В. – Русева е подлежала на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, защото средномесечният й...