Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС).

И. П. Х., от гр. Х., Хасковска област, е оспорил решение № 19 от 27.06.2007 г., постановено по адм. д. № 65/2007 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 89 от 23.01.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" (ОДП), гр. Х. за налагане на принудителна административна мярка - временно ограничение за ненапускане на страната и неиздаване на документ за задгранично пътуване.

В касационната жалба се релевират доводи за необоснованост на решението и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт за прилагане на принудителната административна мярка.

Ответникът - директор на Областна дирекция "Полиция", гр. Х., не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна.

Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С обжалваното решение е било установено, че със споразумение от 17.10.2006 г. по НОХД № 993/2004 г. на Хасковския окръжен съд, за извършено умишлено престъпление от общ характер на касатора е определено наказание "Лишаване от свобода" за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с 3-годишен изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. По аргумент на чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. По делото няма данни Хаджиев да е реабилитиран по съдебен ред, а реабилитация по право не би могла да...