О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3546

София, 09.07.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.07.2024 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 1518/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. К. Е. срещу решение № 43 от 12.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 50/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решение № 397 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 1455/2022 г. по описа на Районен съд – Лом, в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решение № 267 от 04.08.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Касаторът обжалва решението в посочената част като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен, тъй като съдът е съобразил на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, че в хода на процеса, след предявяване на иска е възникнало правно основание за владение на процесния имот от страна на ответника. Посочил е, че ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължи да заплати ищеца направените разноски за водене на този иск. Като основания за допускане на касационното обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърди се, че приетото в обжалваното определение противоречи на посочена съдебна практика по следните два въпроса:

1. В хипотеза, при която съдът е намерил за...