О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2434

гр. София, 20.05.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 1555 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. И. Н. срещу определение № 1564 от 27.10.2023г. постановено по ч. гр. д. № 683/2023г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260067/17.06.2023г. по гр. д. № 8156/2018г. на Плевенски районен съд за оставяне без уважение искането й за освобождаване от внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответник в процеса в размер на 1500лв.

Жалбоподателката счита определението за неправилно. Сочи, че семейното и имущественото й състояние не позволява без затруднение да внесе определеното адвокатско възнаграждение от 1500лв. Освен това изтъква, че предвид особеностите на делбеното производство, в което всяка от страните има качеството на ищец и на ответник, то е несправедливо само тя да внася депозит за особения представител.

За обосноваване достъпа до касационно обжалване твърди, че определението е очевидно неправилно, както и че допускането до касационно обжалване би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК не е поставен.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В. Н. е ищец по иск за съдебна делба. От нея е изискано внасяне на разноски по делото в размер на 1500лв., представляващи възнаграждение за особен представител на ответник в процеса. Ищцата е отправила пред районния съд искане за освобождаване от заплащане на тези разноски поради липса на финансова възможност. Според декларираните данни за семейно и имуществено състояние тя притежава жилище в [населено място] на [улица]с 1/2 ид. ч. от пристройка към него; друго жилище в [населено място], недвижими имоти в С. и в [населено място]; притежава лек автомобил, има 9800 лв. банков влог, получава 150лв. месечно наеми, заплата 1955лв., инвалидна пенсия 703 лв.; съпругът й получава дивиденти от участие в дружества 600лв. за година и пенсия 981лв.

Първоинстанционният съд, при така декларираните обстоятелства е счел, че не се установява липса на финансова възможност за заплащане на сумата. Приел е, че ищцата притежава имущество, а и разполага със спестени средства, извън регулярните доходи от заплата, наеми, пенсия и дивиденти. Поради това е оставил без уважение молбата по чл. 83, ал.2 ГПК .

Плевенски окръжен съд е потвърдил първоинстанционния отказ за освобождаване от разноски. Споделил е извода, че ищцата разполага с достатъчно парични средства за заплащане на възнаграждението за особения представител. Изтъкнал е, че общият месечен доход на ищцата и на съпруга й възлиза на 3789лв. и затова няма да е съществено затруднение заплащането на 1500лв. еднократно. В отговор на доводите на ищцата, че производството е делбено, съдът е посочил, че и в това производство са приложими общите правила за призоваване на страните и в частност правилото на чл. 47, ал.6 ГПК, което възлага на ищеца заплащането на разноските за особения представител.

Съобразявайки поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол.

Обжалваният акт не е очевидно неправилен. Изводите на съда са направени при приложение на действащия материален закон, обосновани са логически и няма съмнение за нарушени правни принципи. Въззивният съд е обсъдил всички правнорелевантни за освобождаването от разноски обстоятелства и е направил своя извод, че ищцата не следва да бъде освободена разноски.

Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В жалбата и изложението не е формулиран правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и да е определящ за изхода на производството. А посочването на такъв въпрос съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на поставен правен въпрос не позволява да бъде допуснато касационно обжалване, при което и да е от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. В този смисъл са указанията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.1.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1564 от 27.10.2023г. постановено по ч. гр. д. № 683/2023г. на Плевенски окръжен съд по частната касационна жалба на В. И. Н..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: