О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3408

София 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

ч. гр. д №1606/2024 г., взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК

Образувано е по частна касационна жалба вх. №2266/24.07.2023г на Т. Г. А., чрез пълномощник адв М.К. срещу определение №348 от 19.06.2023г по ч. гр. д №147/2023г на Видински окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на настоящата жалбоподателка срещу определение №139/23.01.2023г по гр. д.№1414/2022г на Видински РС , с което по реда на чл. 248, ал.1 ГПК и по искане на „АДАН-Н” ЕООД е допълнено определение №1710/15.11.2022г по същото дело с присъждане на разноски. В тежест на настоящата жалбоподателка и частен жалбоподател в производството пред окръжния съд са били присъдени разноски в размер на 1500лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ответната страна „АДАН-Н” ЕООД , депозирала отговор по исковата молба преди Видински РС да прекрати делото поради недопустимост на иска .

За да остави частната жалба без уважение Видински ОС е приел, че обжалваното пред него определение е постановено при условията на допълване, а не на изменение на определение №1710/15.11.2022г на Видински РС, тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по разноските.В тези случай неприлагането на списъка по чл.80 ГПК няма за последница недопустимост молбата да бъде разгледана. Законните предпоставки същата да бъде уважена също са били налице, предвид чл. 78, ал.4 ГПК .Ответникът е направил искане още в отговора на исковата молба към която е представен договор с адвокат С. И. за платено в брой възнаграждение от 1500 лева. Толкова бил минималия размер по НМРАВ за този вид дела, поради което не е уважено възражението по чл.78, ал.5 ГПК за намаляването на адвокатското възнаграждение .

С настоящата частна касационна жалба се изтъква недопустимост и неправилност на определението, иска се неговата отмяна.Съставът на съда, постановил определението съществено бил нарушил процесуалните правила като един от членовете му не се е самоотвел съгласно чл. 22, ал.1 т.6 ГПК поради конфликт на интереси и пристрастието му.Жалбоподателката, чрез пълномощника си адв.М. К. поддържа, че определението е постановено в нарушение на съдопроизводствени правила и закона, в нарушение на разясненията в ТР №6/06.11.2013г по т. д №6/2012г ОСГТК. Подателят на молбата е искал допълване по чл.250 ГПК, а не по чл. 248 ГПК Разноски не следвало да се присъждат и възлагат на ищеца изобщо, тъй като съдът не е следвало въобще да изпраща на ответника препис от иск, който счита за недопустим, също така не е бил представен списък по чл. 80 ГПК .

В хода на администриране на така постъпилата касационна частна жалба е депозирана лично подписана молба вх. №2237/18.07.2023г с която Т. Г. А. заявява, че се отказва от касационно обжалване като жалбоподател и моли делото да бъде прекратено Заявява и че отказва пълномощия на адвокат М. К. При това изявление, с разпореждане от 24.07.2023г администриращият съд е указал на жалбоподателката в седмичен срок да уточни кое от исканията си поддържа – отказът от касационно обжалване, или касационната жалба. Съобщението е връчено лично на Т. Г. А.. Съмнения е породило обстоятелството, че по частната жалба на Т. Г. А. срещу преграждащото определение за връщане на исковата молба №1710/05.11.2022г на Видински РС , на 13.04.2023г е било образувано отделно производство по ч. гр. д № 173/2023г по описа на ОС В. Ч. жалба е била оставена без уважение с определение №272 от 11.05.2023г на ОС Видин, срещу което е постъпила касационна частна жалба, отново чрез адв. М.К.. Дадени са били указания за отстраняване на нередовности .На 18.07.2023г по това дело е депозирана молба от Т. Г. А. в която заявява, че се отказва от касационно обжалване и от пълномощията на представляващия я адвокат, като моли производството да бъде прекратено . С разпореждане №301 от 16.08.2023г по ч гр. д №173/2023г частната касационна жалба е върната .Същото не е обжалвано, като на 29.08.2023г е постъпила молба от Т. Г. А. за уведомяване на съда, че е оттеглена касационната частна жалба по в ч. гр. д № 173/2023г на Видински ОС Изявено е, че се поддържа подадената частна жалба в частта за разноските срещу определение№348 от 19.06.2023г по ч. гр. д №147/2023г на В. О. съд, с което е оставена без уважение частна жалба на настоящата жалбоподателка срещу опредеделение №139/ 23.01.2023г по гр. д.№ 1414/2022г на първоинстанционния Видински РС, с пълномощия за адв М.К. при това обжалване .

Поради това с разпореждане от 25.10.2023г Видински ОС е разпоредил прилагане на приключилото в. ч. гр. д№173/2023г на ВОС и е дал указания по отстраняване на нередовности на касационната частна жалба, за които е констатирал, че са отстранени.

В изложението на касаторката, съдържащо се в самата касационна жалба се сочат пет въпроса, по които са развити и касационните оплаквания: (1) за основанието за отвод по чл.22.ал.1 т.6 ГПК по който въпрос има противоречива практика на ВКС и тълкувателно дело №1/2023г ; (2) за колизията между т.8 и т.9 от ТР №6/2012г ОСГТК когато следва да се приеме, че молбата е по чл.250 ГПК и за допълване, а непо чл. 248 ГПК за изменение на решението по разноските ; (3) за съобразяване с претото в т.2 и т.9 от ТР №6/06.11.2013г по т. д №6/20212г ОСГТК , когато не е представен списък по чл.80 ГПК от ответника с отговора, нито с молбата /по чл. 250 ГПК/ и за пряката връзка между производтвото по чл. 248 ГПК и представянето на списък; (4) за мотивирано произнасяне/преценка по възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК ; ( 5) за произнасянето и обжалването на определението на въззивния съд по разноские пред въззивната инстанция, което създава предпоставки за пропуски . Основанието по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се сочи по първите два въпроса, основание по специалния критерии в чл. 280 , ал.1 т.1-3 ГПК по петия въпрос не се сочи и въпросът не е ясно формулиран . Останалите въпроси се привързват към основанието по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК , като се изтъква и практика на ВКС ( опр №76/2014г ТК по третия въпрос ; т.3 от ТР №6/2012г ОСГТК реш. №53/2014г и реш. №178/2016г на Четвърто г. о на ВКС по четвъртия въпрос )

Ответникът в настоящето производство „АДАН-Н” ЕООД е взел становище по частната жалба с депозиран отговор, чрез адв С. И. .Оспорват се наведените оплаквания и исканията по петте въпроса .Подчертава се, че при непроизнасяне на съда по искане за разноски както в случая, прилагането на списък по чл.80 ГПК не е от значение, не е от значение и дали в молбата е посочен чл. 250 или чл. 248 ГПК , освен това в случая е била посочена точната приложима норма и ред на чл. 248 ГПК .

Върховен касационенен съд ІІІ г. о намира частната жалба за допустима .

По предварителния въпрос за нейното дпускане до касационно обжалване намира, че общият и специален критерии в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е изпълнен по четвъртия от поставените въпроси в изложението, но не и по останалите.

Въпросът за основанията по чл.22, ал.1 т.6 ГПК има конкретно приложение съобразно конкретиката на отделните случаи и неотносимо се поставя при положение, че отвод на съдия по делото не е бил поискан, съответно не е разглеждан от въззивния състав, нито се сочат обстоятелства, налагащи да бъде разглеждан служебно и при отговор на правен въпрос, какъвто не е и ясно формулиран. Тълкувателно дело №1/2023г ОСГТК на ВКС е прекратено. Липсва ясно формулиран въпрос и по т.5 от исканията . Няма никаква колизия между разрешенията по т.8 и т.9 от ТР №6/2012г ОСГТК , нито основания да се черпят съображения от уредбата в чл. 250 ГПК , когато се касае за пропуск да се разгледа искане за разноски и е пропуснато присъждането им, противоречива практика по тези въпроси няма .

По въпроса за преценката на съда при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК е наложително Върховен касационен съд да се посочи, че НМРАВ №1/2004г приета от Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ) Поради това отказ от страна на съда, действащ като въззивна инстанция да намали адвокатско възнаграждение с единствен мотив за определен по реда на тази наредба минимален размер, противоречи на разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78,ал. 5 ГПК, които тълкувателни указания остават актуални и намират приложение. Правомощието на съда е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.Преценката на съда се формира и с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд. Съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38,ал.2 ЗЗД, и чл.36, ал.2 ЗЗД/ и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес - принцип на съразмерност .

Предвид дадения отговор на въпроса частната касационна жалба на Т. Г. А. е частично основателна.

Обжалваното понастоящем определение по ч. гр. д № 174/2023г на ОС Видин е постановено в производство по частна жалба с единствен предмет оплаквания срещу определение №139/23.01.2023г по гр. д №1414/2022г на Видински РС, като определението на първоинстанционния съд е по разноските /по чл. 248 ГПК/ Въззивният състав правилно е приел, че обжалваното определение е допустимо постановено, че разноски на ответника по иска са дължими на осонование чл. 78, ал.4 ГПК , че са били надлежно и своевременно поискани при депоздирането на отговор и заплащането им в брой е установено в размер на 1500 лева, заплатени на адвокат. Съответно е констатирал, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по искането при прекратяването на делото и е допустимо допълване на определението, независимо дали е бил представен списъка по чл. 80 ГПК.При това разноските, които ответникът е поискал, се изчерпват с извършените за адвокат

Въззивният съд на свой ред е намерил за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по единственото съображение, че минималният размер „за този вид дела” е по чл.7, ал.6 НМРАВ, т. е в размера на заплатеното /1500 лева /

Тези съображения на въззивния съд са неправилни. Наред с незаконосъобразно позоваване на минималните размери на адвокатските възнаграждение по НМРАВ не е съобразено, че за целите на чл.78, ал.5 ГПК искът не може изобщо да се разглежда като предявен за защита на вещни права, именно поради това е приет за недопустим. Като се съобрази, че допустимостта на иска е предмет на преценка от съда при засилено служебно начало /чл. 130 ГПК/ и че защитата на ответника се изчерпва до това възражение, което от правна страна се опира на очевидно приложима тълкувателна практика на ВКС и което е направено още с отговора на исковата молба, не е налице фактическа или правна сложност на случая.Обема и естеството на свършената от защитата на ответника работа също не могат да обосноват заплатения размер на възнаграждението от 1500 лева, той е прекомерен.Съдът е прекратил делото без да насрочи или предприеме други процесуални действия налагащи по-нататъшна защита на ответната страна Все пак, поета е защита в един образуван исков процес, което е наложило квалифицирана преценка на съответните защитни възражения, това също не следва да се подценява при възмездяването на адвокатския труд .

Предвид горизложеното, на основание чл.78,ал.5 възнаграждението следва да се намали на 600 лева .

Ответникът по частната касационна жалба„АДАН-Н” ЕООД претендира разноски и в настоящето производство, за платени на адвокат 1200лева Насрещната страна не дължи тези разноски.Присъждането им би нарушило изтъкнатите при отговора на въпроса принципи, намерили законодателен израз при уредбата в чл.78 ГПК, би довело и до нарушаване на баланса в правата на страните да получат сторените разноски с оглед изхода на делото. Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно, затова в трайно установената своя практика ВКС не възлага на насрещната страна разноски в производство по обжалване на тази категория определения ( в този смисъл : опр.№ 218 от 3.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО; опр. № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III ;опр. № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО и др.)

По изложените съображения , ВКС ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на определение №348 от 19.06.2023г по ч. гр. д №147/2023г на Видински окръжен съд

Отменя определение №348 от 19.06.2023г по ч. гр. д №147/2023г на Видински окръжен съд в частта, с което е оставена без уважение частна жалба на Т. Г. А. срещу определение по разноските №139/23.01.2023г по гр. д.№ 1414/2022г на Видински районен съд в осъдителната част за горницата над 600 лева и вместо това постановява :

Отменя определение №139/23.01.2023г по гр. д.№ 1414/2022г на Видински районен съд в частта, с която Т. Г. А. е осъдена да заплати на „АДАН-Н” ЕООД със седалище [населено място] , представлявано от Д. Н. Д. , горницата над сумата 600 лева, за която горница адвокатското възнаграждение се намаляна на основание чл. 78, ал.5 ГПК

Потвърждава определение №348 от 19.06.2023г по ч. гр. д №147/2023г на Видински окръжен съд в останалата обжалвана част .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.