Р Е Ш Е Н И Е

№ 60069

Гр. София, 03.08.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 176/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Етажната собственост на сградата, находяща се в [населено място], район Лозенец,[жк], [улица], с рег. № 0312/08.05.2010 г., представлявана от управителя И. Д., чрез процесуален пълномощник, против решение № 124 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 532/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 2708 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 3514/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, Х-ти граждански състав, в частта за отхвърляне на предявените от Етажната собственост срещу ДОРИНТ ООД [населено място] обективно съединени /частични/ искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовата страна сумата 40 000 лв. – част от общо задължение към етажните собственици за неизпълнение и некачествено изпълнение на задълженията на ответника по сключени между тях договори за строителство в размер на 81 543.74 лв.

Оплакванията на касатора са, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Твърди се, че е предявен един иск по чл.163 ал.3 ЗУТ с цена 40 000 лв., поради което родово компетентен да разгледа същия като първа инстанция е бил Пловдивският окръжен, а не Пловдивският районен съд. На следващо място се излага, че съдът се е произнесъл по непредявен иск за отговорност за вреди, а...