№ 495

гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Република България, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Веска РайчеваЧленове: Геника Михайлова

Златина Рубиевапри секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д.№ 3192 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 1766/25.03.2024 г. по гр. д. № 7718/2023 г., с което Софийският градски съд, потвърждавайки решение № 20084409/22.03.2023 г., поправено с решение № 20084929/24.03.2023 г. и с решение № 20089145/02.05.2023 г. по гр. д. № 18323/2021 г. на Софийския районен съд, е отхвърлил иска срещу Министерство на правосъдието на Република България, предвиден в чл. 3, ал. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ) да установи българския произход на ищеца О. Г. - гражданин на Република Турция.

Решението е допуснато до касационен контрол в изясняване на израза „лице от български произход“, използвано в Закона за българското гражданство.

Междувременно по въпроса са постановени решение № 269/19.05.2025 г. по гр. д. № 126/2024 г. и решение № 348/19.06.2025 г. по гр. д. № 2476/2024 г. на Върховния касационен съд, III-то ГО. Така установената практика на Върховния касационен съд налага следния отговор:

Понятието „лице от български произход“ в § 2, т. 1 в Допълнителните разпоредби на ЗБГ е израз, който се употребява многократно в нормативния акт - чл. 32, ал. 2, т. 3 Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Съгласно § 2, т. 1 ДР ЗБГ, „лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин. ЗБГ го свързва с възможността лицето да придобие българско гражданство по натурализация, когато няма такова, или да възстанови българското си гражданство, когато го е загубило, при облекчените условия и ред в ЗБГ. Адресати на двете възможности са чужденците –...