Производството е по реда на по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП срещу решение № 6821 от 12.11.2014г. на Административен съд София-град по адм. дело 10736/2013г., с което е отменен Ревизионен акт №[ЕИК]/10.06.2011г. на орган по приходите при ТД на НАП – С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С. при ЦУ на НАП, в частта му, с която финансовият резултат на [фирма] за 2007г. и 2008г. е преобразуван с лихви върху допълнителни парични вноски и временна финансова помощ, предоставени на [фирма] и [фирма] и на дружеството са присъдени разноски в размер на 400 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно приложил чл. 134 ТЗ. Моли решението да бъде отменено, а РА – потвърден в съответната част. Касаторът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 8318 лв за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] чрез процесуалния си представител моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С ревизионния акт в отменената му с обжалваното решение част финансовият резултат на касатора е увеличен на основание чл.15, чл.16, ал.1 и ал.2, т.3 ЗКПО, вр. & 1, т.32 от ДР на ЗКПО, както следва: за 2007г. със сумата общо от 130 312,30лв, представляваща допълнително начислени лихви по допълнителна парична вноска в размер на 168 000лв, в...