Образувано е по касационната жалба на М. Г. Б. от [населено място], подадена чрез адв. К. против решение № 11449 от 02.11.2015 г., постановено по адм. дело № 11272/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на М. Г. Б. срещу отказа на министъра на образованието и науката, обективиран в писмо изх. № 94-8676 от 02.07.2014 г. на МОН, с който е отказано издаване на разрешение за закупуване на ведомствен апартамент № 712 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. "Б", ет. 7. Излага доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът неправилно се е позовал на нормата на чл.14 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ)(ЗДС), тъй като тя е обща правна норма и урежда само принципно въпросите, свързани с управлението на предоставените на ведомствата имоти. Смята, че министърът на образованието и науката няма правото да преценява нуждите на ръководеното от него ведомство и съответно дали да издаде или не разрешение за закупуване на ведомствен апартамент.
Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде уважена жалбата по изложените в нея аргументи.
Ответникът по жалбата - министърът на образованието и, чрез процесуалния си представител И. И., оспорва жалбата, като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение в съдебно заседание и писмено становище. Моли, да се отхвърли жалбата и потвърди обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на възражението в отговора на касационната жалба за недопустимост на съдебното производство на основание чл.159, т.1 от АПК. Счита, че разрешението от ръководителя на ведомството за закупуване на ведомственото жилище, съответно – отказът за издаването му е индивидуален административен акт, тъй като представлява изрично волеизявление на административен орган за издаване на документ от значение за признаване на права и се създаване на задължения на отделни граждани.Посочва, че министърът на образованието и науката действа в качеството на административен орган, в условията на оперативна самостоятелност и съответно контролът върху акта следва да се проведе при условията на чл.169 от АПК. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение.
Върховният административен съд – Петчленен състав, I колегия намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 11449 от 02.11.2015 г., постановено по адм. дело № 11272/2014 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, е отхвърлена жалбата на М. Г. Б. срещу отказа на министъра на образованието и науката, обективиран в писмо изх. № 94-8676 от 02.07.2014 г. на МОН, с който е отказано издаване на разрешение за закупуване на ведомствен апартамент № 712 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. "Б", ет. 7.
В производството по обжалване на изричния отказ на министъра тричленният състав на ВАС е приел въз основа на доказателствата по делото, че
преценката на ръководителя на ведомството не се влияе от спазването на изискванията по чл. 71 ППЗДС. Съдът е приел е, че тези предпоставки за продажбата на държавно жилище са общи и се преценяват от областния управител към момента на сключване на продажбата. Посочил е, че обжалваният административен акт е издаден при наличие на материалноправна компетентност на органа, при спазване на установената форма, в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, както и че не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на ЗДС и ППЗДС. Съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателката, че отказът не е мотивиран и че е следвало да се издаде исканото разрешение за закупуване, тъй като с него
с него не се нарушават императивни норми, уреждащи разпореждането с държавни ведомствени жилища.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно.
Продажбата на имот частна държавна собственост, представляващ ведомствено жилище се извършва по реда на глава VІ от ППЗДС за задоволяване на жилищни нужди на настанени в тях наематели. Законодателят предвижда специален ред за продажбата им, като провеждането на търг като способ за определяне на купувача, е изключен. Идеята за наличието на държавни ведомствени жилища е настаняването в тях на лица, които имат жилищна нужда и се намират в
трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство, т. е. да се създадат необходими битови условия на тази категория служители и работници, които изпълняват служебни и трудови задължения при съответното ведомство и докато са служители и работници да имат право да ползват под наем държавно жилище. Затова в чл. 22, ал.1 от ППЗДС се говори за "право за настаняване", при наличие на изисквания на законодателя за жилищна нужда по смисъла на чл. 22, ал.1 от ППЗДС.
Прекратяването на служебното им правоотношение обаче е правопогасяващ факт, без да се държи сметка за жилищната нужда и възможностите на лицата. Относно продажбата на тези държавни ведомствени жилища нещата са регламентирани по различен начин. Настанените под наем лица нямат регламентирано и гарантирано от държавата "право да купят ведомствено жилище", поради което няма корелативното на това "задължение" на административния орган да издаде разрешение за закупуване на ведомственото жилище, ако лицето е наемател и е поискало купуване. Онова, което е специално за режима на държавната собственост, предвид субекта, който притежава правото на собственост, са разписаните строги правила, по които се извършва и управлението и разпореждането. В процесния случай министърът на образованието и науката е изложил мотиви за постановения от него отказ – недостатъчен брой оборотни ведомствени жилища, с които министерството разполага, и приетата Стратегия за управление и ползване на ведомствените жилища на министерството. Министърът е в правото си да прецени нуждата от ведомствени жилища и съответно да издаде или не разрешение за закупуването на ведомствен апартамент. В ЗДС и ППЗДС няма разпоредба, задължаваща го да издава разрешения, винаги когато бъдат поискани. Преценката на министъра се определя от предоставеното му право да управлява имотите – държавна собственост, в интерес на нуждите на ведомството.
Приложените по делото „Стратегически насоки за управление и ползване на имоти – държавна собственост, в системата на МОН“ в действителност са вътрешноведомствен акт и не са задължителни. Издаването им от страна на МОН е имало за цел да създаде публичност в политиката на министерството по отношение на разпореждането с ведомствени жилища и предопределя последователността при издаването на административни актове от вида на обжалвания. Доказателство за това е, че последната продажба на ведомствено жилище е осъществена през 2003 г.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11449 от 02.11.2015 г по адм. дело №11272/2014 г на Върховния административен съд, Трето отделение, тричленен състав. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: