О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2513

гр. София, 12.08. 2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г. ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. т. д. № 2835 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по подадена молба с вх. № 9022/15.05.2025 г. на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б. В. И. Груп““ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, с искане за изменение на постановеното по делото определение № 1220 от 16.04.2025 г. в частта за разноските, като в полза на застрахователното дружество бъдат присъдени такива в размер на 10 620 лв. с ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.

Молителят, позовавайки се на съответно цитирани разпоредби от Закона за регистър БУЛСТАТ, излага съображения, че видно от представените по делото фактура и извлечение от банкова сметка единният идентификационен код / „код по БУЛСТАТ“/ на адвокатското дружество е един и същ, поради което несъмнено става въпрос за един и същ субект, т. е. адвокатското дружество, издало фактурата, и това, получило плащането, са едно и също адвокатско дружество независимо от настъпилата промяна в наименованието му.

В постъпил писмен отговор от насрещната страна – Г. Д. Д., чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за неоснователност на молбата. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за идентичност на адвокатското дружество – страна по договора за правна помощ, и адвокатското дружество – получило уговореното адвокатско възнаграждение, нито съдът има достъп до тази информация, доколкото всички промени в обстоятелствата относно адвокатските дружества се вписват в регистър към съответния окръжен съд по седалището на адвокатското дружество, който не е общодостъпен, а съдът не е длъжен да извършва проверки нито в този регистър, нито в регистър БУЛСТАТ. В условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и моли то да бъде намалено и присъдено в по-нисък неконкретизиран размер.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима.

Разгледана по същество – молбата е частично основателна.

Производството по т. д. № 2835/2024 г. е било образувано по подадена от Г. Д. Д. касационна жалба срещу решение № 320 от 05.08.2024 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в. т. д. № 217/2024 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 26 от 23.02.2024 г. по т. д. № 100/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта му, с която предявеният от ищеца иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б. В. И. Груп““ ЕАД е отхвърлен за разликата над 170 000 лв. до пълния предявен размер от 275 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

С определение № 1220 от 16.04.2025 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му пред ВКС част. С това определение и с оглед изхода на производството съставът на ВКС е приел, че в полза на ответното по касация застрахователно дружество не следва да се присъждат претендираните в молбата – списък по чл. 80 ГПК разноски в размер на 10 620 лв. с ДДС – договорено и заплатено възнаграждение на адвокат за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, по причина, че съгласно съдържанието на представените фактура и платежен документ се установява различие между наименованията и адресите на посочените в двата документа адвокатски дружества, поради което липсва установено реално плащане в полза на процесуалния представител на застрахователното дружество.

След извършен повторен преглед на данните по делото се установи, че в касационната инстанция ответното застрахователно дружество е било представлявано от адв. С. К., преупълномощена от Адвокатско дружество „Б., Г. и партньори“ с ЕИК:[ЕИК], последното на свой ред упълномощено от „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б. В. И. Груп““ ЕАД. Към подадения от дружеството отговор на касационна жалба са били представени фактура № 137 от 18.11.2024 г. с издател Адвокатско дружество „К., Г. и партньори“ с ЕИК:[ЕИК], получател „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б. В. И. Груп““ ЕАД, основание „договор за правно обслужване от 21.06.2023 г., предоставяне на правна защита и съдействие пред ВКС, изготвяне на отговор на касационна жалба, депозирана от Г. Д. във вр. с решение по в. т. д. № 217/20204 г. на ПАС“, сума за плащане 10 620 лв. с ДДС и посочен начин на плащане – по банков път, по посочена банкова сметка при „Банка ДСК“ АД. Представено е и дневно извлечение за дата 19.11.2024 г. за движение по същата банкова сметка, посочена във фактурата, видно от което банковата сметка е с титуляр Адвокатско дружество „Б., Г. и партньори“ с ЕИК:[ЕИК], като на 19.11.2024 г. е постъпил паричен превод от застрахователното дружество в размер на 10 620 лв. и посочено основание – „Фактура № 137/18.11.2024 г., в. т. д. № 217/2024 г. ПАС“.

При тези данни следва да се приеме, че страната е доказала реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в посочения размер.

Относно спорния въпрос за идентичността на адвокатското дружество, издало фактурата, и това, получило плащането, настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗАдв адвокатското дружество се вписва в регистъра по ал. 1 на същия член при окръжния съд по седалището на дружеството въз основа на писмено заявление на управителния съвет или управителя, а съгласно ал. 3 на вписване в регистъра по ал. 1 подлежат следните обстоятелства: данните от учредителния договор по чл. 58, ал. 1, т. 1 – 5 и т. 12, съответно от учредителния акт; имената на членовете на управителния съвет или управителя и на лицето/лицата, които представляват дружеството и настъпилите промени в тези обстоятелства. Решението на съда за учредяване на адвокатското дружество се вписва в регистъра по ал. 1, от който момент дружеството възниква като юридическо лице с наименованието си съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗАдв. След вписване на адвокатското дружество в регистъра по чл. 60, ал. 1 ЗАдв и възникването му като юридическо лице, то следва да бъде вписано и в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията, в който регистър съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ се вписват юридическите лица, които не са търговци и не са юридически лица с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ, подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ. Съобразно чл. 4, ал. 1 от същия закон Агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код (ЕИК), задължителен за лицата по чл. 3, наречен „код по БУЛСТАТ“, който код съгласно чл. 5, ал. 2 субектите по чл. 3 посочват задължително в документите, с които участват в документооборота. На следващо място информацията в регистър БУЛСТАТ е публична (чл. 8, ал. 1), като, когато е посочен код по БУЛСТАТ, съдът няма право да изисква доказването на обстоятелства, вписани в регистър БУЛСТАТ (чл. 8а), каквото обстоятелство несъмнено е и настъпването на промяна в наименованието на адвокатското дружество.

Изхождайки от горната нормативна уредба, и след извършена служебна справка в публичния регистър БУЛСТАТ към АВп, съдът установи, че с посочения в двете пълномощни (за упълномощаване от застрахователя на адвокатското дружество и за преупълномощаването на адв. К. от последното), фактурата от 18.11.2024 г. и дневното извлечение по банкова сметка от 19.11.2024 г. код по БУЛСТАТ (176283573) в регистъра е регистрирано Адвокатско дружество „К., Г. и Партньори“, което е с това наименование по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗАдв, считано от 10.12.2024 г., а преди тази дата и за периода до 04.12.2012 г. адвокатското дружество е било с наименование „Б., Г. и партньори“. Касае се до едно и също юридическо лице, на което е променено единствено наименованието. Този извод не се разколебава от факта, че в издадената фактура № 137 (18.11.2024 г.), т. е. преди вписване в регистър БУЛСТАТ на промененото ново наименование на адвокатското дружество, същото вече е посочено с новото си такова, доколкото дружеството се идентифицира с кода си по БУЛСТАТ, който е надлежно посочен във фактурата и с който код адвокатското дружество участва в документооборота.

Основателно е обаче възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника по касация, настоящ молител, адвокатско възнаграждение, като след преценка на фактическата и правна сложност на делото, развило се пред ВКС единствено във фазата по селектиране на касационната жалба по чл. 288 ГПК, при отчитане особеностите на казуса, вида на производството, осъществената в тази връзка защита, обема и съдържанието на извършената от пълномощника на ответника по касация работа, изразяваща се единствено в подаване на отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като отчита и защитавания пред касационната инстанция материален интерес, както и при спазване на принципа, заложен в чл. 36, ал. 2 ЗАдв, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 3 930 лв.

До този размер молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, а за разликата над 3 930 лв. до 10 620 лв. – да бъде оставена без уважение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 1220 от 16.04.2025 г. по т. д. № 2835/2024 г. по описа на ВКС, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. Д. Д. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б. В. И. Груп““ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], сумата от 3 930 лв., представляваща сторени от застрахователното дружество разноски за платено адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 ГПК пред ВКС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.