Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на [фирма], [населено място], [улица], ет.3, представлявано от К. Д., чрез процесуалният му представител адв. М. против решение №10721/27.08.2014 година, постановено по адм. дело №5984/2012 година на Върховния административен съд, седмо отделение.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответната страна - С. за електронни медии, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Г., оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения подробно изложени в писменото становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.2 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение, тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13 от 13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии (С.), с който на основание чл.32,ал.1, т.18, във връзка с чл.102 от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА) (ЗРТ), във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Тарифа за таксите за радио - и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл.162, ал.2, т.3 и т.9 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 18 123,29 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата.
По делото e установено, че дружеството е титуляр на лицензия №441-00362/05.07.2001 г. за радиодейност за територията на [населено място] и лицензия №441-00403/26.07.2001 г. за територията на [населено място]. С протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците с дата 23.03.2003 г. е обсъден план за развитие през 2003 г., като е взетото решение, което гласи „да се прекратят лицензиите за радиодейност от С. за „С. радио” В. и С., поради това, че не могат да се ползват – не са получени лицензии за радиоразпръскване от КРС”. От това следва, че дружеството е било уведомено за наличието на двете издадени лицензии. Действително не са представени други доказателства в тази насока, но обстоятелството, че е обсъждано прекратяване на лицензиите е достатъчно за да обоснове извод, че на Гларус - Р”О. е било известно издаването на двете лицензии. По делото са представени и писма до министър председателя, председателя на комисията по медиите към НС и председателя на С., от текста на които е видно, че лицензиите са неизползваеми, защото няма последващи делекосъобщителни лицензии от КРС и по тази причина не са получавани, нито е извършване дейност по тях. Тази кореспонденция също води до извода, че жалбоподателят е бил уведомен за лицензиите.
Според мотивите на решението, лицензиите са неизползваеми и при изричното му желание,
дружеството е следвало с оглед разпоредбата на чл.121, ал.1, т.4 от ЗРТ,
да подаде заявление за прекратяване на лицензиите, което не е направено своевременно. Поради което за процесния период същият има качеството лицензиант. Последното обстоятелство е свързано и с дължимостта на лицензионните такси, които са установени по основание и размер чрез законови и подзаконови норми. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл.121, съответно чл.122, от ЗРТ, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона. Лицензията на дружеството е действаща за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. Неосъществяването на тази надзорна дейност, не е правно изключващ факт по отношение на визираната в чл.102, ал.3, т. 3, б."а" от ЗРТ за дължимост на годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио - оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Процесната такса е законосъобразно определена и по размер, като съобразно изложеното е и дължима. Последното обстоятелство следва да бъде обвързано и с чл.98 от ЗРТ, според който се създава фонд "Радио и телевизия" към С. за финансиране на радио - и телевизионната дейност, като съгласно чл.102, ал.1, т.2 от същия закон средствата в този фонд се набират и от първоначалните, и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от С..
Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.
Съгласно мотивите на ТР №7812.11.2015 година на О. от І и ІІ колегии на Върховния административен съд "С. за електронни медии в качеството си на колегиален орган установява с актове конкретните размери, срокове и начини за плащане на публичните държавни вземания по чл.102, ал.3, т.3, б. „а” и „б” от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА). Вземанията са гарантирани чрез държавна принуда и са резултат на едностранно упражнени властнически правомощия.
Съгласно чл.32, ал.1, т.1 от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА) (изм. – ДВ, бр.12 от 2010 г.) С. за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазване на този закон. В правната теория надзорът по лицензирането или регистрирането е определян като форма на държавно регулиране на важни обществени отношения. Лицензирането не е свързано с предоставяне на услуга на лицензианта.
Систематичното място на чл.32, ал.1, т.1 от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА) (изм. – ДВ, бр.12 от 2010 г.) е в раздел III, озаглавен „Правомощия на Съвета за електронни медии“. Надзорната дейност е проява на специализирания административен контрол като част от съдържанието на регулаторните правомощия на Съвета за електронни медии. Този контрол по аргумент, изведен от нормата на чл.110, ал.2 (доп. – ДВ, бр.79 от 2000 г., изм., бр.93 от 2005 г., бр.12 от 2010 г.) от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА), е постоянен. В обхвата на действащата лицензия са включени задълженията за спазване изискванията на чл.6, ал.2 и 3, на принципите за осъществяване на радио - и телевизионна дейност по чл.9, ал.1 и чл.10 от закона. С. за електронни медии няма нормативно задължение да контролира осъществяването на радио - и телевизионна дейност на отделни дати или през определено време в рамките на съществуващото правоотношение. На основание чл.109 (изм. – ДВ, бр.96 от 2001 г.) (1) от ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА) лицензиите се издават за срок до 15 години, който срок може да бъде продължен с решение на Съвета за електронни медии, достигайки обща продължителност до 25 години. Държавата осигурява чрез специализирания си орган условия на лицензианта да използва в посочения период радиочестотен спектър. През това време лицензиантът притежава разрешение за ползване на ограничен ресурс и препятства ползването на радиочестотния спектър от други субекти. В ЗРТ (ЗАКОН ЗЗД РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА) не е регламентирана изрична хипотеза, при която годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио - и телевизионен оператор не се дължи, ако операторът фактически не извършва дейността, за която е лицензира". По тези съображения с ТР е прието, че годишните такси по чл.102, ал.3, т.3, б."а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава, дейност, се дължат, освен ако лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и сроковете по чл. 8, ал. 4 и 5 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност.
Предвид на изложеното, правилно е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя, че С. не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради нейното фактическо нереализиране и от това следва недължимост на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност - чл. 8, ал. 1 от Тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията. Обосновани са правните изводи на тричленния състав, че посочената такса се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио - и телевизионна дейност, като не следва заплащането/незаплащането на такава такса да се свързва само с предоставянето на "услуга" от С. по надзор върху дейността на оператора, още повече когато същият фактически не осъществява дейност. Лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от С. надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл.20 от ЗРТ, като времевото й дефиниране е от датата на издаване на лицензия, респ. от датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията, респ. до датата на решението за заличаване на регистрацията.
Следва да бъдат споделено и становището на тричленния състав, че С. осъществява надзор върху дейността на всички радио и телевизионни оператори, като критерий за осъществяването на дейност е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса се определят по датата на издаване на лицензията или регистрацията и по датата на решението за прекратяване на лицензията или регистрацията. В случая регистрацията на дружеството е действаща за процесния период, за който са установени публичните държавни вземания, поради което няма законови основания регулирането на отношенията между регистрирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона.
Предвид на изложеното, оспореното решение е обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 7, ал.1 т.4 от Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №10721/27.08.2014 година, постановено по адм. дело №5984/2012 година на Върховния административен съд, седмо отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.3 да заплати на Съвета за електронни медии разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: