Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 130 от 05.06.2015 г., постановено по административно дело № 884/2014 г., Хасковският административен съд е: 1) отхвърлил оспорването на [фирма], [населено място], против решение № Ж-1-1 от 23.01.2014 г. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Х., с което е отхвърлена жалбата против разпореждане № 1048 от 02.12.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) към ТП на НОИ – Х.; 2) осъдил [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Х. разноски по делото в размер на 300 лева.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от [фирма], [населено място], действащо чрез пълномощника адвокат В. Ч.. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, като се отмени като незаконосъобразно решение № Ж-1-1 от 23.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Х., и да се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Х., не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Оспореното съдебно решение е постановено след като с решение № 15575 от 19.12.2014 г. по административно дело № 8928/2014 г., Върховният административен съд е отменил решение № 81 от 19.05.2014 г. по административно дело № 62/2014 на Административен съд – Хасково и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да отмени първоинстанционното съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на [фирма], [населено място] против решение № Ж-1-1 от 23.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Х., Върховният административен съд е приел, че решаващият състав не е събрал достатъчно доказателства, касателно заявленията за отпускане на парично обезщетение, за да се прецени дали причинената щета на ДОО е в причинна връзка с поведението на осигурителя или се дължи на невярно посочени данни от осигуреното лице.
Предвид дадените указания от ВАС в проведеното съдебно производство пред първоинстанционния съд са представени извадки от програмен продукт за болнични и заявления–декларации за парични обезщетения, справки от „Отхвърлени данни от Регистър на осигурените лица“, „Данни от Регистъра на осигурените лица“, данни от регистъра на трудовите договори и справка относно направените вноски за фонд ДОО, справка–данни за осигуряването по БУЛСТАТ, всички за периода февруари 2012 г. – юни 2012 г. Представени са още и заявления–декларации за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО и заявление–декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни, подадени от С. А. Х..
Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. По безспорен начин от приложените по делото справки е установено, че от бюджета на ДОО на С. А. Х. са изплатени в по-голям от дължимия размер обезщетения за отглеждане на малко дете и бременност и раждане за периода от 01.08.2012 г. – 31.08.2013 г., поради невярна информация подадена от осигурителя [фирма], [населено място] в Регистъра за осигурените лица. С. А. Х. е сключила трудов договор с касатора, считано от 01.09.2004 г., който е прекратен на 02.06.2012 г. В периода от 03.01.2012 г. до 10.02.2012 г. и от 13.02.2012 г. до 01.06.2012 г. Х. е ползвала неплатен отпуск по чл. 160 от КТ. От приложените по делото доказателства е видно, че дружеството–работодател е отбелязало, че работничката е в неплатен отпуск и не й е начислявано трудово възнаграждение. За периода от 13.02.2012 г. до 01.06.2012 г. [фирма], [населено място] е подавал в Регистъра за осигурените лица в нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО декларация образец № 1 данни за С. А. Х., като за лице с осигурителен стаж, която информация съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО, отм. ) се използва при определяне на размера на паричното обезщетение от ДОО. Съгласно чл. 160 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. В случая в периода от 03.01.2012 г. до 10.02.2012 г. Х. е използвала неплатения си отпуск, който се зачита за трудов/осигурителен стаж. С подаването на некоректна информация в Регистъра на осигурените лица, че за периода 13.02.2012 г. до 01.06.2012 г. Х. е лице с осигурителен стаж, осигурителят е станал причина при изчисляването на паричните обезщетения на С. А. Х. да бъдат използвани неверни данни, което е основание да бъде ангажирана отговорността му по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. С. А. Х. е добросъвестен получател (по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО) на изчислените в по-голям размер от полагащия й се суми за парично обезщетение и нейната отговорност за възстановяването им не би могла да се ангажира по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО.
Размерът на причинената щета на ДОО се подкрепя и от коригиращите данни, която осигурителят е подал вследствие на издадените му и неоспорени от него задължителни предписания за периода м. февруари 2012 г. и месеците март – юни 2012 г., в които не са посочени дни в осигуряване. В резултат на отразената корекция и на основание чл. 26, ал. 1 от НИИПОПДОО отм. , при подаване или коригиране на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО след изплащането на паричните обезщетения и помощи се извършва служебно преизчисляване до 31 май на годината, следваща годината на изплащането, с оглед на което е определен и нов размер на паричното обезщетение, което е трябвало да получава С. А. Х., и което е в по-малък от определения първоначално и получен добросъвестно от нея размер.
При извършената ревизия от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Х. по надлежния ред е удостоверен и документиран факта, че от изплатените в по-висок размер обезщетения в процесния период на С. А. Х. в резултат на некоректно подадената информация от дружеството са нанесени щети на Държавното обществено осигуряване в размер на 322.63 лева главница и лихва по чл. 113, ал. 1 от КСО върху нея в размер на 29.39 лева, която сума (в общ размер на 352.02 лева) следва да бъде възстановена в бюджета на ДОО от осигурителя. Констатациите на старши инспектор по осигуряването за събиране на сумите по съставения от него ревизионен акт са потвърдени с мотивирано заключение на същия изх. № К–6307-1/02.12.2013 г. Въз основа на така развилото се ревизионно производство е издадено разпореждане № 1048/02.12.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, потвърдено с оспореното решение № Ж–1-1 от 23.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Х..
Правилен е изводът в процесното разпореждане от 02.12.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и решението от 23.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Х., възприет обосновано от първоинстанционния съд, че е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на касатора по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход.
Неоснователно е и направеното касационно оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила, каквито нарушения при касационната проверка не се откриха. Производството пред Хасковският административен съд при повторното разглеждане на делото по чл. 118 от КСО във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК е протекло съобразно указанията на Върховния административен съд, както и на процесуалните норми. Обсъдени са доказателствата от значение за правилното решаване на спора дали причинената щета на ДОО е в резултат на некоректно подадени данни от осигурителя или на недобросъвестно поведение на заявителката. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. т. 1-5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на суми по ревизионен акт за начет и потвърждаващото го решение, постановено на основание чл. 117, ал 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на държавното обществено осигуряване вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на осигурителя са изведени чрез преценка на установените факти и относимите норми на чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 1, ал. 2 от НИИПОПДОО отм. .
Като е стигнал до такива изводи в съдебно-административното производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и указанията, дадени от Върховния административен съд, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с материалния закон е преценил жалбата за неоснователна. Предвид това и поради липса на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред Върховния административен съд съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130 от 05.06.2015 г. по административно дело № 884/2014 г. на Административен съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: