Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. от [населено място], общ. С., обл. Шумен, срещу решение № 23 от 31.03.2015 г., постановено по административно дело № 287/2013 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД 09/0195 от 15.11.2013 г. за лишаване от месечни социални помощи по чл. 9 от ППЗСП и подпомагане с целева помощ за отопление по Наредба 07/5 за срок от две години, считано от 01.11.2013 г. или до окончателното изплащане на недобросъвестно получените средства за социално подпомагане, издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], като неоснователна. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна решението и на заповедта. Касаторката, действаща чрез процесуалния си представител адв. Б., твърди, че към момента на издаване на административния акт, не е налице основанието по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, тъй като от прехвърлянето на недвижимия имот са изминали повече от 5 години. Претендира и присъждане на разноските по делото, направени пред първоинстанционния съд.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики П., не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на...