Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Н., от [населено място] против решение № 69 / 24.04.2015 г. по адм. дело № 30 / 2015 г. на Административен съд – [населено място]. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – [населено място] не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в полза на касатора Д. Н. не е налице право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по чл. 40, ал.1 КСО, поради установеното в хода на процеса обстоятелство, че за процесния период по болничния лист същата е нямала качеството на „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради влязла в сила заповед по чл. 100 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) за временно отстраняване от работа.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че с решение № 174 / 19.12.2014 г. директорът на ТП на НОИ – Стара З. е отхвърлил като неоснователна жалба вх. № ОВКО-50 от 26.11.2014 г. от Д. К. Н., от...