Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Директорът на А. М, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. Е. обжалва решение № 3793/09.06.2014г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 5752/2013г., с което е отменено решение № 213/13.05.2013г. на директора на А. М, потвърждаващо решение № 206/06.03.2013г. на началника на митница П. и преписката е изпратена на началника на митница П. за издаване на нов административен акт при спазване указанията по приложението на материалния закон, дадени в мотивите на съдебния акт.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради липса на основания за възстановяване на акциз по чл. 22, ал.4, т.4 ЗАДС. Касаторът твърди, че за да бъде възстановен платеният акциз за използвания от Б. АД етилов алкохол, е необходимо последният да е използван в производствен процес, в който крайният продукт не съдържа алкохол. Твърди, че в конкретния случай етиловият алкохол, изразходван за почистване на машини и съоръжения при производството на лекарства не е вложен в производството на крайните продукти, а само по време на производството на тези продукти и следователно не попада в обхвата на чл. 22, ал.4, т.4 ЗАДС.

В устните състезания пред настоящата инстанция и в представената по делото писмена защита, от процесуалния представител на директора на А. М се поддържа и довод, че нормата на чл. 27, §1, буква "г" от Директива 92/83/Е. на Съвета от 1992 година за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, тълкувана в решението на Съда на ЕС по дело С-306/14 е транспонирана в националното законодателство в разпоредбата на чл. 22, ал.3, т.2 ЗАДС. В случая административният орган не е сезиран с искане за възстановяване на акциз на посоченото правно основание, а с искане по чл. 22, ал.4, т.4 ЗАДС. Касаторът счита, че не разполага с прамощия да променя основанието, на което...