О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2508

Гр. София, 12.08. 2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 28.05.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

т. д. № 307/2025 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. с ЕГН [ЕГН], подадена от назначения му особен представител, против решение № 6271 от 15.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 4214/2023 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 20.02.2020 г. по гр. д. № 69201/2016 г. по описа на Софийския районен съд, I г. о., 73-ти състав. С него е прието за установено по реда на чл. 422 ГПК, че касаторът дължи на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 274 КЗ /отм./ сумата 25 000 лв. – част от 100 088.98 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение на И. И. Ч. за претърпени от него неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2009 г. по вина на Д. К., както и акцесорните към главницата вземания.

В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, несправедливо и необосновано. Оплакванията са, че въззивният съд не е разгледал възражението за изтекла погасителна давност, като неправилно е приел, че то е преклудирано, въпреки, че е направено с отговора на исковата молба. На следващо място се оспорва правилността на изводите на съда, че са осъществени предпоставките на чл. 274 КЗ /отм./, по конкретно изложени съображения, вкл., че касаторът е бил освободен от наказателна отговорност за причиненото пътно-транспортно произшествие. Моли се въззивното решение да бъде отменено и искът на застрахователя да бъде отхвърлен.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/. „Какъв е пътят на защита при непроизнасяне от страна на съда при направено възражение за изтекла погасителна давност и въведени от съда грешни твърдения за настъпила преклузия, предвид че такава не е настъпила, доколкото възражение за изтекла погасителна давност на вземането е направено още с отговора на исковата молба?“; 2/. „Следва ли ответникът да носи регресна отговорност при освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато е налице приложение на чл. 78а за деяние, настъпило на 07.07.2009 г.?“

Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор с срока по чл. 287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жабата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че в чл. 274, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят, при настъпване на застрахователното събитие, не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на закона встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. В конкретния случай възникването на спорното право съобразно твърденията в исковата молба се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки - наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане; лицето - делинквент да се е отклонило виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог или да е управлявало моторното превозно средство без свидетелство за правоуправление.

Съдът е приел за безспорно между страните, че на 07.07.2009 г. в [населено място], управлявайки лек автомобил „БМВ 730“ с рег. [рег. номер на МПС] , Д. К. е причинил ПТП, при което е блъснал пресичащото дете И. И. Ч. и му е причинил вреди. Застрахователят е осъден да заплати на пострадалия 59 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 07.07.2009 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и направените по делото разноски. След влизане на осъдителното решение в сила, с платежни нареждания от 12.02.2015 г., 13.03.2015 г. и 11.05.2015 г. застрахователят е заплатил сумата от 46 734 лв. - главница и разноски във връзка с воденото дело.

По спорните въпроси във въззивната инстанция съдът е приел следното: Видно от решение № 170 от 14.02.2011 г., по а. н. д. № 1701/2010 г. на Районен съд – В. Т. ответникът по настоящото дело е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност за това, че на 07.07.2009 г. около 13,20 ч. в гр. В. Търново нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; чл. 117 ЗДвП, като при приближаване към място, където на пътя се намира дете, не намалил скоростта; чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 буква „А и буква „Б“ ЗДвП - като участник в пътно транспортно произшествие не спрял, за да установи какви са последиците от произшествието, не уведомил компетентната служба на МВР и не останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на представител на Министерство на вътрешните работи, в резултат на което допуснал ПТП, като блъснал с предна лява странична част на л. а. „БМВ 730“ и преминал с предно и задно леви колелета на автомобила през десния долен крайник на малолетния И. И. Ч., като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник поради причинените разкъсно-контузни рани на задната и средната повърхности на дясното ходило с кожен дефект и дислоцирана фрактура на костите в средната трета на дясната подбедрица и избягал от местопроизшествието, с което е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал. 3, предл. посл., б. „А“, предл. 1, алт. 2, във връзка с ал. 1, б. „Б“, предл. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 129, ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК; и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 4 000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С акта си по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата. Разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание е приравнено на влязла в сила присъда, в който смисъл са и задължителните за съда указания, дадени в т. 15 на Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на релевираното възражение за недоказаност на обстоятелството, че К. е шофирал след употреба на алкохол, съдът е посочил, че квалифициращ признак на състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 НК, за което той е признат за виновен, е именно извършването на деянието в пияно състояние, поради което гражданският съд е обвързан в преценката за осъществяването му, тъй като същият е съставомерен признак на престъплението, за което има влязла в сила присъда. В допълнение, по отношение на наведеното във въззивната жалба възражение, че деянието е извършено по непредпазливост, съдът е посочил, че вината е задължителен елемент от сложния юридически факт на непозволеното увреждане, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Въззивният съд е съобразил и представеното по делото определение от 10.11.2009 г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 463/2009 г. по описа на Районен съд – Несебър, съгласно което подсъдимият Д. К. К. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца, като се приспада на основание чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС по административен ред, считано от 07.06.2009 г. Съгласно чл. 383, ал. 3 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

С оглед изложеното съдът е намерил, че към датата на процесното ПТП – 07.07.2009 г., ответникът е бил неправоспособен водач, т. к. не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 274, ал. 1, вр. ал. 2 КЗ /отм./ съдът е приел, че наличието единствено на това обстоятелство е достатъчно основание, за да се счете, че и четвъртата предпоставка за възникване на регресното право е настъпила. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност съдът е намерил, че същото не е направено с отговора на исковата молба и не подлежи на разглеждане, поради настъпилата процесуална преклузия.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице условията на закона за допускане на исканото касационно обжалване, тъй като формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1, както и допълнителното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първият формулиран от касатора въпрос се преценява като ирелевантен за разрешаването на спора от въззивния съд, защото „пътят на защита“ на страната при допуснати от съда процесуални нарушения се състои именно в обжалване на решението. Освен това въпросът касае изцяло правилността на извода на съда, че възражението за изтекла погасителна давност е преклудирано, тъй като не е заявено в предвидения преклузивен срок, а правилността на решението е извън предмета на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същото не обхваща преценката за обоснованост и законосъобразност на изводите на съда – в този смисъл са указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно поставеният първи въпрос не покрива общото селективно изискване за достъп до касационен контрол. Независимо от горното следва да се отбележи, че давностният срок за упражняване на регресното право на застрахователя в хипотезите на чл. 274 КЗ /отм./ тече от момента на извършване на плащането, респ. удовлетворяването на увреденото лице, когато вземането срещу застрахования става изискуемо, а не от момента на събитието, както счита касаторът, като в този смисъл е и трайната практика на ВКС.

Вторият формулиран въпрос е също пряко относим към правилността на въззивното решение и поради това не представлява правен въпрос, отговарящ на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. При евентуалното му преформулиране въпросът би намерил отговор в цитираното от въззивния съд Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т. 15, на което обжалваното решение изцяло съответства. Посочената задължителна съдебна практика опровергава заявеното наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което освен това е релевирано бланкетно.

С оглед изхода от настоящото производство в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 6271 от 15.11.2024 г. по в. гр. д. № 4214/2023 г. по описа на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Д. К. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: