Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ – Л., чрез пълномощника юрисконсулт Г. П. П., против решение № 3105/04.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1177/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 92-З.-1123/11.11.2014 г. на директора на дирекция ”СП” – Л. относно отказ за отпускане на целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт.

Ответникът по касационната жалба – Ц. П. Ц. от [населено място], в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София – град е отменена заповед № 92-З.-1123/11.11.2014 г. на директора на дирекция „СП” – Л., потвърдена с решение № РД 01-29/14.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. град. С решението преписката е изпратена на директора на дирекция „СП” – Л. за ново произнасяне.

За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон....