Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на Р. Д. В., подадена чрез процесуален представител срещу заповед № 8121К-2419/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в неправилно приложение на материалния закони и постановяването му при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила се иска отмяната му. В представени писмени бележки жалбоподателката излага твърдения и становището си относно фактическа обстановка при извършване на деянието, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност, като счита, че същата неправилно е установена в хода на дисциплинарното производство. В представени писмени бележки процесуалният й представител излага подробно становище за незаконосъобразност на заповедта. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд (ВАС), състав на П. отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Дисциплинарното производство срещу В. е образувано със заповед № 8121К-1850/12.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи за това, в качеството й на старши разследващ полица на 13.02.2014 г. около 15,30 ч. по сигнал за отвличане и многократно изнасилване на А. К. от Т. Е. Х. тя и служители от Районно управление „Полиция” (РУП) – Генерал Т. посетили местопроизшествието в [населено място], общ. Генерал Т., при извършения оглед са иззети доказателства и са направени снимки, а В. докладвала по телефона на прокурор Ч. от Районна прокуратура (РП) Генерал Т. и на Е. С. – началник на отдел Досъдебно производство в Областна дирекция на МВР(ОДМВР) – Д. непълни и избирателни данни за резултатите от проведените оперативно - издирвателни мероприятия, при което прокурор Ч. не оценила правилно ситуацията и не дала адекватни указания по случая, с което В. нарушава етичните правила за поведение на държавните служител в МВР по чл. 4, 7, 8, 12, 13, 36, 43 и 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Със заповедта е определен конкретно дисциплинарно разследващ орган (Д.) – комисия, определен е едномесечен срок за работата на същата, а служителката е запозната със заповедта на 16.09.2014 г. Същата при връчване на поканата за даване на писмени обяснения по досъдебното производство заявява писмено, че желае да бъде подпомагана в производството от служителя Б. С., който от своя страна дава писмено съгласието си за това.

В хода на извършената проверка Д. приема писмени обяснения от служителя, от К. Р. – главен разследващ полица в ОДМВР Д., С. Б. – началник сектор „Криминална полиция” при І-во РУП Д. и от служителите в това РУП С. Т. и К. С., от И. К. – началник на РУП Генерал Т., К. К. – разследващ полицай в РУП Генерал Т., К. М. – началник сектор „П.” ОДМВР Д., от служителите в РУП Генерал Т. - Д. А., К. М., К. К., К. П., П. Л., И. В., от Е. С. – началник на отдел „Досъдебно производство” ОДМВР Д., от Г. Т. – заместник директор на ОДМВР Д.. Приети са писмени сведения от пострадалата А. К., нейната майка и от лицето Д. И.. В хода на производството Д. провежда беседи с прокурора от Районна прокуратура Генерал Т. – Ч., с Окръжния прокурор на ОП Д. – Н., със съдебния лекар при УМБАЛ Д. – Д. и с кметския наместник на [населено място] и [населено място] – Г. Г., които са отразени в протоколи, съставени от комисията. В хода на дисциплинарното разследване Д. приема писмени доказателства по случая, писма, препис от присъда, материали по обявяване на лице за издирване и други писмени документи във връзка с действията на В., за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност. След приключване на проверката Д. изготвя обобщена справка рег. № 47459/07.10.2014 г., с която предлага на В. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено от нея тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР отм. и да бъде прекратено служебното й правоотношение в МВР. Жалбоподателката и подпомагащият я в дисциплинарното производство служител на МВР са запознати с обобщената справка на 07.10.2014 г. и са декларирали, че са уведомени за правото в срок от 24 часа да дадат допълнителни обяснения и възражения по случая, но такива не са постъпили. След изтичане на този срок Д. изготвя становище рег. № 47919/08.10.2014 г., с което отново предлага на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на жалбоподателката.

Въз основа на това министърът на вътрешните работи издава обжалваната от В. заповед № 8121К-2419/28.10.2014 г., с която за това, че на 13.02.2014 г., след като е посетила местопроизшествие в [населено място], общ. Генерал Т. по сигнал за отвличане и многократно изнасилване от Т. Е. Х. на жена от [населено място] – старши разследващ полицай в отдел „досъдебно производство” в ОДМВР Д. не е изпълнила задълженията си по чл. 207, ал.1, чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс, чл. 4, ал. 3 от Правилата за координация и взаимодействие между Прокуратурата на РБ и МВР по водени оперативни дела и преписки, извършване на проверки и провеждане на първоначални действия по разследването, утвърдени със заповед рег. № Із-1477/05.08.2013 г. на Министъра на вътрешните работи и рег. № ЛС-2556/23.08.2013 г. на Главния прокурор на РБ и чл. 54, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР отм. докладвала на прокурор Ч. от РП Генерал Т. и на Е. С. – главен разследващ полицай в ОДМВР Д. непълни и избирателни данни, в следствие на което същите не са оценили правилно ситуацията за даване на адекватни указания по случая, а извършеното от В. е предизвикало избягване на своевременното образуване на досъдебното производство срещу Х. и след освобождаването му поради изтичане срока на задържане от полицейските органи е довело до изключително тежки последици – на 19.02.2014 г. в [населено място] същият е отвлякъл друга жена в условията на опасен рецидив. При тези факти в заповедта е прието, че В. е извършила нарушение на етичните правила за поведение по т. т. 4, 7, 8, 12, 13, 36, 43 и 46 от ЕК, представляващи тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР отм. и на това основание на същото е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение в МВР. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 06.11.2014 г., която на 18.11.2014 г. е депозирала по пощата жалбата си срещу нея до ВАС.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите К. К., И. М. и К. К. и са приети писмени доказателства - постановление за образуване на досъдебно производство от 20.02.2014 г. на ОП Д. срещу Т. Е. Х., постановление за прекратяване на досъдебно производство № 25/2014 г. на ОП Д. от 12.10.2015 г., водено срещу В. за престъпление по чл. 288 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) и И. К. М. за извършени престъпления по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ, във вр. с ал. 1 НК и по чл. 289 от НК, заповед № РД 04-01/16.01.2014 на районния прокурор на РП Генерал Т., изменена със заповед № РД-04-02/04.02.2014 г., заповед за задържане за срок от 24 часа на Т. Х. от 13.02.2014 г., бюлетин за настъпили произшествия на територията на общ. Генерал Т. за времето от 13.02.2014 от 8,30 до 8,30 часа на 14.02.2014 г. бюлетин № 45 за дежурствата в ОДМВР Д. за времето от 8часа на 13.02.2014 до 8 часа на 14.02.2014 г., ежедневен опис на кореспондентски пратки за 18.02.2014 г. на РП Генерал Т., копия от протоколи за разпит като свидетели на И. М., К. К. и К. К. по ДП № 25/2014 г. по описа на СО при ОП Д., постановление изх. № 62/17.02.2014 г. по чл. 35 НПК на РП Генерал Т., писмо изх. № 1866/14.02.2014 г. на РУП Генерал Т., получено на същата дата в РП Генерал Т., график за дежурствата на разследващите полицаи в РУП Генерал Т. за периода 02.02.2014 до 02.03.2014 г. заповед № З-3403/17.10.2013 г. на директора на ОДМВР Д., 10 бр. копия от разпечатки за проведени телефонни разговори, заверени от ОП Д..

Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна.

Деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателката е извършено на 13.02.2014 г., при действието на отменения ЗМВР, но е наложено след провеждане на дисциплинарно производство, образувано на 12.09.2014 г., при действието на ЗМВР - обн., ДВ, бр. 53

от 27.06.2014 г. в сила от 01.07.2014 г., при което правилно в случая производството е проведено съгласно нормите на действащия, към момента на образуването му ЗМВР, а вида на нарушението, за което е ангажирана отговорността на В. е съобразно нормите на отменения закон, действал към момента на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност.

Оспореният акт е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 ЗМВР.

При издаването му формално са спазени изискванията за форма - същият е постановен в писмена форма и съдържапо-голяма част от реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР – посочени са извършителят; мястото, времето, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Същевременно обаче не е изпълнено изискването за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Отразяването в заповедта, че В. е докладвала на прокурора от РП Генерал Т. и на главния разследващ полицай в ОДМВР – Д. непълни и избирателни данни не покрива изискването по чл. 210, ал. 1 ЗМВ за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като от това съдържание не може да се установи, какво точно е докладвала и съответно какво не е докладвала В., което не е дало възможност на посочените лица да оценят правилно ситуацията и да дадат адекватни указания. Още повече, че към момента, сочен за извършване на деянието – 13.02.2014 г. същата е извършвала първоначални действия по установяване на фактите, а освен това не е спорно по делото, че В. е докладвала за случая на двете посочени лица в съответствие с правомощията им и съответно задълженията им по чл. 196 НПК за прокурора и чл. 4 от Правилата за координация и взаимодействие между прокуратурата на РБ и МВР по водени оперативни дело, извършване на проверки и провеждане на неотложни и първоначални следствени действия по разследването, утвърдени със заповед рег. № Із-1477/05.08.2013 г. на Министъра на вътрешните работи.

От съдържанието на материалите по преписката и приетото за установено от Д. в обобщената справка и становището се установява, че на тази дата, след като е открита обявената за издирване К. по преценка на други служители е уведомена В., която около 15 часа, тръгва за [населено място] придружена от други служители на РУП Генерал Т. за да започне работа по случая. На следващо място следва да бъде посочен и установения от Д. факт, че около 18,30 Е. С. – началник на отдел ДП при ОДМВР Д. е запозната със случая и от главен разследващ полицай Р.. Същата от своя страна е докладвала на Окръжния прокурор на ОП Д., както на прокурора от РП Д. – Т..

При постановяването на акта са допуснати нарушения на предвидените в ЗМВР административнопроизводствени правила по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 и чл. 207, ал. 3 ЗМВР,

Дисциплинарното производство е образувано в съответствие с разпоредбата на чл. 207, ал.1, т. 1 ЗМВР - с писмена заповед на ДНО – министърът на вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, в която е определен дисциплинарно разследващият орган. Д. е извършил проверка по случая, като в съответствие с правомощията си по чл. 207, ал. 3 ЗМВР е събрал писмени доказателства за установяване на извършеното от служителката, а резултатите са отразени в обобщена справка. В хода на проведеното дисциплинарно производство служителката се е запознала със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и с обобщената справка, което е удостоверено с подпис и дата, участвала е в производството, като се запознала с материалите по него, предоставена й е възможност да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, дала е обяснения по случая и е била подпомагана в защитата си от служител в МВР.

Дисциплинарната отговорност на служителката е ангажирана за това, че е докладвала на прокурор Ч. от РП Генерал Т. и Е. С. – началник на отдел ДП в ОДМВР Д. на непълни и избирателни данни, като липсва описание на данните, които е докладвала В. и какви са били действителните и пълни данни, които е следвало да докладва. В нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР дисциплинарното наказание е наложено без да са изяснени точно и конкретно обстоятелствата, а събраните в хода на производството доказателства не са оценени в пълнота и съвкупност.

За да приеме, че В. е извършила вмененото й нарушение на служебната дисциплина органът е възприел едностранчиво и частично твърденията на прокурор Ч. и началник - отдел ДП в ОДМВР С., без да ги съпостави с останалите събрани доказателства.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че В. е предала на прокурор Ч. и началник отдел ДП С. възприетите от нея факти още на 13.02.2014 г. вечерта.

За да бъде извършена реална преценка дали същите са били непълни и избирателно подбрани от В. е следвало да бъде изяснено какви факти са били установени от нея към момента на докладването. В случая това не е сторено въпреки, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства се установява, че незабавно след установяване на местонахождението на К. и Х., същите са били отведени от екипа в РУП Генерал Т. и са им снети обяснения, но тези обяснения не са приложени към преписката. Липсват и обясненията снети от роднините на Х., макар снемането им да е изрично разпоредено, както от прокурор Ч., така и от прокурора от ОП Д. К..

Д. приема сведения от различни служители на ОДМВР Д. и на РУП Генерал Т., участвали в работата по случая. От тях единствено служителят К. К. заявява, че е присъствал на проведените от В. телефонни разговори с прокурора от РП Генерал Т. – Ч. и служителя на ОДМВР Д. – С., като изрично заявява, че на С. са докладвани подробностите по случая. След това е последвало обратно обаждане от страна на С. до В., която според К. останала разстроена след разговора и му съобщила, че в него е уведомена от С., че от прокуратурата са разпоредили да не се образува досъдебно производство, а да започне проверка в РУП Ген. Т. за изнасилване. Същият установява, че разпитите на лицата – т. е. съдържанието на същите е докладвано на прокурор Ч..

Същевременно С. установява, че на посочената дата разговаряла с РП В., която й съобщила за случай с изнасилено момиче на територията на РУП Генерал Т., а около 17,30 и главен разследващ полицай Р. също я уведомил за случая. Вечерта отново В. я уведомява за случая, като от обясненията й се установява, че е получила цялата информация, известна до момента предвид установеното в обясненията на останалите служители в това РУП и от обясненията на С. Т. – младши разузнавач „издирване”. От съставения от Д. протокол за проведена беседа с прокурор Ч. се установява, че същата е получила аналогична информация от В.. Нещо повече същата е установила пред Д., че В. е поискала указания във връзка със случая, но е получила отговор, че сама следва да извърши преценка за действията по разследването, които трябва да предприеме. В съответствие с това и предедането й от С. В. продължава действията си по извършване на проверка по случая.

Същевременно разследващ полицай в РУП Генерал Т. - К. установява, че на 13.02.2014 г. преди да установи фактите и да докладва на С. и на Ч. В. му се обадила по телефона за да го помоли да осигури служебен защитник, тъй като към управлението пътува лице, което трябва да бъде разпитано, което той изпълнил. Разпитът на Т. Х. започнали други полицаи от РУП Генерал Т., като междувременно В. пристигнала в сградата на РУП, заедно с момичето и с няколко думи му обяснила случая. След приключване на разпитите около 19 часа на 13.02.2014 г. В. отишла в при К. и от неговия телефон, след като не намерили дежурен прокурор в ОП Д. позвънила на С. и докладвала подробностите и попитала за дежурен прокурор, тъй като у тях се формирало убеждение, че в случая се касае до отвличане. След няколко минути С. се обадила по уговорката, като след проведения разговор В. се разстроила и съобщила на колегата си, че й е съобщено, че от прокуратурата са разпоредили да не се започва досъдебно производство, а да се извърши проверка в РУП Генерал Т. за изнасилване. Разпитите били докладвани на прокурор от РП Генерал Т., а Х. бил задържан в РУП за срок от 24 часа. При така установените факти и при липсата на преписката Д. не е установил основен факт - дали с провеждането на този разпит не е осъществено действието по чл. 212, ал.1 НПК, с което досъдебното производство се счита за започнало. Този факт води до извод, че събраните в хода на проверката доказателства не са анализирани в цялост.

От съвкупния анализ на доказателствата следва извода, че С. в качеството й на началник отдел ДП в ОДМВР Д. към 13.02.2014 г. е била надлежно уведомена, както за обявяването за издирване на К. и данните, че същата е отвлечена, така и с факта на установяването й в [населено място] и твърденията й пред разследващия полицай, че е била изнасилвана в периода, в който е била издирвана. От доказателствата се установява и факта, че В. е докладвала на С. и на прокурор Ч., че К. обяснява за извършените сексуални контакти с Х. през този период, но поведението й пред разследващите органи не води до еднозначен извод за това, че те са извършени насилствено. Не е спорно по делото, че В. и колегите й от РУП Генерал Т. са отразили извършените от нея действия в писмени документи и всички материали по случая са изпратени в Районна прокуратура Генерал Т. още в деня на приключването им - 14.02.2014 г. Тези материали не са приобщени към дисциплинарната преписка, макар съдържанието им да е от съществено значение за установяване на обективната истина за извършеното от длъжностните лица ангажирани с разследването на случая. Единствено от съпоставката на установеното в хода на проверката, чрез разпитите на свидетелите и заподозрения, обективирани в материалите по дисциплинарната преписка с твърденията на С. и Ч., въз основа на които е преценено, че В. не е изпълнила задълженията си съобразно изискванията на закона, би могло да се установи дали в случая е извършено дисциплинарното нарушение от страна на държавния служител в МВР. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че заповедта е постановена при допуснато нарушение по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР и по чл. 207, ал. 3 ЗМВР, като така тези нарушения са довели и до материална незаконосъобразност на заповедта.

Съгласно чл. 4 от приложените към преписката Правила за координация и взаимодействие между прокуратурата на РБ и МВР по водени оперативни дело, извършване на проверка и провеждане на неотложни първоначални действия, при получаване на съобщение за извършено престъпление от общ характер и установяване на необходимост от извършване на неотложни действия по разследването, полицейският орган приел съобщението, докладва на съответния ръководител, който определя разследващ орган, който да извърши неотложните действия по разследването и незабавно уведомява административния ръководител на компетентната прокуратура или съответния дежурен прокурор за случаите с фактическа и или правна сложност или представляващи значим обществен интерес и изпълнява прокурорските указания. Изрично разпоредбата на чл. 4, ал. 3 предвижда, че фактът на извършения доклад и дадените указания от прокурора се установява с писмена форма. При липсата на писмено удостоверяване на извършения доклад и дадените указания Д. е възприел твърденията на Ч. и С., без да съпостави същите с останалите събрани доказателства и най-вече без да изясни в пълнота релевантния факт, какви именно указания е получила В. и съответно извършените от нея действия. Със заповед № 3403/27.10.2013 г. на Директора на ОДМВР Д. е разпоредил извън установеното работно време Началникът на отдел ДП - Е. С. да бъде уведомяван от ОДЧ след съгласуване със съответния дежурен разследващ полицай и в съответствие с изискванията на чл. 3 от цитираните по-горе Правила за създаване на организация за постоянна връзка с Окръжния прокурор при ОП Д. и административния ръководител на съответната прокуратура с оглед необходимостта от координиране и взаимодействие при работата по престъпления с изключителен обществен интерес и за особено тежки престъпления. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че С. е била запозната в пълнота със случая, тъй като е уведомена и за обявяването на К. за издирване и с откриването й от други служители на МВР, на които са били възложени тези действия, а в последствие е запозната от В. и с твърденията на К. за извършеното изнасилване, при което същата е имала възможност да съпостави получената информация и да добие цялостен поглед по случая. От доказателствата се установява и факта, че в съответствие с цитираната уредба със случая са запознати и Окръжния прокурор на ОП Д., прокурор в ОП Д., прокурор от РП Д..

Съгласно чл. 5 от Правилата определеният полицейски разследващ орган извършва необходимите неотложни действия по чл. 212, ал. 2 НПК, като уведомява прокурора незабавно, а когато това е невъзможно не по-късно от 24 часа, а когато при провеждането им се задържи лице по реда на ЗМВР незабавно се уведомява компетентния прокурор и ме се предоставят събраните материали. В случая В. е изпълнила тези свои задължения.

Действително разследващия полицай разполага с правото и задължението да извърши конкретната преценка на база установените факти, но във всички случаи прокурорът е този, който ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. Съгласно нормата на чл. 196, ал.1 т. 1 и 2 НПК при упражняване на ръководство и надзор прокурорът контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото и дава указания по разследването.

От представените по делото доказателства (л. 325) се установява, че материалите по преписката са изпратени от РУП Генерал Т. до Районната прокуратура в същия град още на 14.02.2014 г., като съответно са получени същия ден. От заповед № РД 04-01/16.01.2014 г. на районния прокурор на посочената прокуратура се установява, че прокурор Ч. е определена за дежурен прокурор за периода от 10.02.2014 г. до 16.02.2014 г., при което същата е имала задължение при постъпилите данни за вида и характера на извършеното престъпление и обстоятелството, че преписката е изпратена в прокуратурата и от същата се установява, че има задържано лице именно нейно е било задължението в рамките на задълженията си, както по чл. 207, ал.1 и чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. т. 1 и 4 НПК, така и с оглед заповедта за определянето й за дежурен съдия, вменяващ й задължения да осъществява тези функции без оглед на работно време и почивни дни. В конкретния случай освен, че е докладвала устно по телефона (факт, който не е спорен) В. в рамките на 24 часа е извършила разпоредените й действия по случая и в същия срок е предоставила материалите в РП Генерал Т.. Поради това настъпилите последици, посочени в заповедта – избягване своевременното образуване на досъдебно производство срещу Т. Х., освобождаването му при изтичане на срока на полицейското задържане и извършаване на друго престъпление от това лице не са пряка и непосредствена последица от поведението на В., при което неправилно е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Предвид установения факт, че В. е съобразила действията си както с нормите на НПК, така и с тези на посочените Правила, неправилен и необоснован е изводът в обжалваната заповед за допуснато от нея нарушение на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Посочените в заповедта норми на ЕК са свързани с точното и добросъвестно изпълнение на служебните задължения от служителите на МВР и при липсата на установено наушение на нормите на НПК и Правилата координация и взаимодействие между прокуратурата на РБ и МВР по водени оперативни дело, извършване на проверка и провеждане на неотложни първоначални действия, при получаване на съобщение за извършено престъпление от общ характер и установяване на необходимост от извършване на неотложни действия по разследването изводът на ДНО за допуснато нарушение на етични норми е необоснован.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на изискванията за форма на акта, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, при което жалбата е основателна и следва да бъде отменена заповед № 8121К-2419/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи.

При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката Р. Д. В. направените по делото разноски в размер на 1210 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса по сметка на съда и хонорар за един адвокат в размер на 1200 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, П. отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

по жалба на Р. Д. В., подадена чрез процесуален представител срещу заповед № 8121К-2419/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА

Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Р. Д. В., със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 317 – адв. В. С. сума в размер на 1210 (хиляда двеста и десет)лева, представляваща деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.