Производство по

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – [населено място], подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Женя Т. Т., срещу решение № 197 от 29.04.2015 г. по адм. д. № 222/2015 г. на Административен съд - [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. І. От данните по делото е видно, че:

1. Със заповед № 8121К-2790 от 09.12.2014 г. министърът на вътрешните работи е прекратил, считано от връчването на заповедта, служебното правоотношение на В.К.Г по нейно искане и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Тази заповед е била връчена на В.К.Г на 22.12.2014 г.

2. На 19.01.2015 г. В.К.Г е подала заявление, регистрирано в ТП на НОИ – [населено място] с вх. № МП-2703 от същата дата, с което е направила искане да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

3. С разпореждане № 17 от 30.01.2015 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отпуснало пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, считано от датата на заявлението – 19.01.2015 г., а не от датата 22.12.2014 г., на която е било прекратено осигуряването на В.К.Г.

4. С решение № 14 от 06.03.2015 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на В.К.Г срещу това разпореждане, като е приел, че:

а) разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО, според която пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и...