Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано по касационната жалба на Кмета на общ. П., чрез пълномощника му юрк. С. Г., срещу Решение № 40 от 09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 882/2014 г. от Административен съд В. Т с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество.
Ответната страна – Регионален инспектор СЦР – ВТ при ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата и Църковното настоятелство при Храм „Св. П.“ с К., общ. П., не вземат становище.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съдът е осъществил съдебния контрол по чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК и изводите, които е изложил по прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 192, ал. 2 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН) са правилни.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е акт на регионален инспектор СЦР – В. Т. при ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в МК, с който, на осн. чл. 192, ал. 2 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН), е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на Кмета на [община] и на свещеник А. П. А., в качеството му на председател на Църковното настоятелство при Храм „Св. П.“ [населено място], като им е разпоредено: 1. Да се спре веднага строителството и всякакви видове строителни и реставрационни работи по Църква „Св. П.“ – УПИ...