Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ [населено място], против решение № 129/27.05.2015 г., постановено по адм. дело № 143/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменена заповед № С240/03.04.3014 г. на директора на дирекция „СП” [населено място] за отказ за предоставяне на социална помощ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е достигнал до извода, че в случая не е налице ограничението по чл. 21, ал. 2 от Правилник за прилагане на ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА) /ППЗСПД/ детето да не ползва социална услуга от резидентен тип на пълна държавна издръжка. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт.

Ответникът по касационната жалба – Руска К. Д. от [населено място], чрез пълномощника адв. К. А. оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения, според които кризисният център, в който са настанени временно детето и майката е социална услуга от резидентен тип, съгласно чл. 36, ал. 2, б. „в” от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ППЗСП/, но не е налице изключението по чл. 21, ал. 2 ППЗСПД, тъй като кризисният център не попада в обхвата на понятието „специализирана институция за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка” по смисъла на пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА) /ЗСПД/. Освен това не може да се...