Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [улица] срещу решение № 561 от 14.01.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 511/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 19.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 253 от 13.06.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място] относно отказано право на данъчен кредит (ДК) общо в размер на 14 822.52 лв. и лихви в размер на 6 323.70 лв. по доставки от [фирма] и [фирма].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът счита, че са налице всички предпоставки за признаване правото на ДК поради наличие на реални доставки. По отношение на фактура № 1281/19.12.2008 г., издадена от [фирма] претендира, че е издаден А. № 900294 от 16.03.2009 г., с който е признаво право на ДК, както и А. № 903728 от 23.04.2009 г., с който е признато право на ДК на [фирма]. Излага подробни съоражения за реалност на доставката по фактура № 170/17.12.2010 г., издадена от [фирма]. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] оспорва жалбата в писмен отговор от 24.02.2015 г. чрез юрк. Я. Г.. Претендира за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за...