Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му – адв. А., против решение № 99 от 29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 140/2014 г. по описа на Административен съд (АС) – Г..

Оспорващото дружество твърди, че в противоречие с разпоредбата на чл. 195 АПК съдът не е зачел правното значение на отмяната на подзаконовата норма относно способа за определяне на дължимата такса, въз основа на която е издаден атакуваният акт, нито установения в чл. 15, ал. 3 ЗНА и чл. 5 АПК принцип за прилагане на нормативния акт от по-висока степен – чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Отрича верността на съжденията на съда по въпроса за влизането в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна послужилата за индивидуализиране размера на таксата за битови отпадъци (ТБО) разпоредба. Според касатора, в действителност не е налице решение на ОбС – С. за определяне размера на ТБО за 2013 г., поради което приложение следва да намери правилото на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ. Сочи, че задължението му за 2013 г. е надлежно изпълнено, като заплатеният от дружеството размер е правомерно изчислен в съответствие със заложената в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ база, а именно - според количество на битовите отпадъци. Позовава се на отсъствие на материалноправните предпоставки за обективиране на волеизявление с процесното съдържание и на порок във формата на акта, изразяващ се в липса на задължителните реквизити – фактически и правни основания, които същият следва да инкорпорира.

По поддържаните оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при [община], представляван от адв. Я., счита жалбата за неоснователна по подробно развитите в депозиран писмен отговор съображения. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила поради липса на твърдяното отменително основание и да му се присъдят разноските за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, след извършена в обхвата на чл. 218, ал. 2 АПК проверка, намира касационната жалба за основателна.

С атакуваното решение АС – Г. е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци (АУДЗ) № МДТ.ТБО.2242 от 12.05.2014 г., издаден на основание чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ и чл. 107, ал. 1 и ал. 3 ДОПК от главен специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" ("ПМДТ") при [община], мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ПМДТ" в хипотезата на чл. 156, ал. 4 ДОПК, с който е установена дължима от дружеството-жалбоподател ТБО за 2013 г. в общ размер на 152 351, 26 лв. (от които: главница, възлизаща на 140 160, 94 лв. и начислена до 12.05.2014 г. лихва със стойност 12 190, 32 лв.) за имоти, собственост на същото, по посочени партиди, с конкретизирани за всеки от тях по отделно главница и лихва.

За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод, че АУДЗ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и процедура. Счел е, че от съдържанието му се установяват по несъмнен начин вида и размера на задължението, неговия адресат, имотите, за които се отнася, индивидуализирани по партиди и подадени от жалбоподателя декларации, както и нормативното основание за определяне на публичния ангажимент, което макар и посочено общо, без уточняване на приложимата разпоредба, изпълнява изискването за правна мотивировка. Съдът е извел заключение за правомерно определен размер на задълженията за ТБО. От фактическа страна е приел, че в съответствие с действащия към 2012 г. правен режим жалбоподателят е подал на 15.11.2012 г. декларации досежно част от обхванатите в предмета на акта имоти, в които е заявил, че ще заплаща таксата за 2013 г. според количеството генерирани битови отпадъци, посочвайки изрично броя и видовете съдове, които ще ползва за тях. Установено е, че с решение № 184 от 31.10.2012 г. на ОбС - С. е приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], в сила от 01.01.2013 г. С тази наредба е отменена досега действащата (§ 6 от ПЗР), като в чл. 15, ал. 1 от новия подзаконов нормативен акт е предвидено размерът на ТБО за имоти на физически и юридически лица да се изчислява в размер пропорционален в промил на данъчната оценка, определена съгласно чл. 20 и чл. 21 ЗМДТ, за разлика от предходната нормативна регламентация, при действието на която ТБО за нежилищните имоти на юридическите лица се формира на база количество отпадъци като промил от отчетната стойност на активите. Не е спорно обстоятелството, че по жалба на [фирма] с решение № 29 от 07.05.2013 г. по адм. дело № 4/2013 г. на АС – Габрово, оставено в сила с окончателно решение № 17222 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 9148/2013 г., разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба за 2013 г. е отменена. Според първостепенния съд обаче съдебното решение за отмяна на приложената от органа по приходите подзаконова норма не е влязло в сила и към момента на произнасянето му по настоящия спор, т. к. не е обнародвано в "Държавен вестник". Констатирано е, че с влязло в сила решение № 223 от 19.12.2012 г. на ОбС С. на основание чл. 62 - 71 ЗМДТ е приета план-сметката на разходите за извършване на услугата "Чистота" за 2013 г. на територията на [община], като в същия административен акт са определени и промилите за облагане на жилищни и нежилищни имоти на физически и юридически лица за разглеждания период. Установено е, че на 20.08.2014 г. дружеството е заплатило на [община] ТБО за 2013 г. в размер на 3066.08 лв., изчислен съобразно правилото на чл. 16 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] отм. а, считано от 01.01.2013 г.), във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, по силата на което ТБО за жилищни имоти се определя като промил от отчетната стойност за юридическите лица, а за нежилищните имоти на юридическите лица таксата се изчислява като промил от отчетната стойност на активите и пасивите или на база вида и броя на използваните съдове за смет, за които лицата подават декларации в установения по тази наредба срок. По делото е прието заключение на назначена съдебно–икономическа експертиза, видно от което, вариативно изчислените от вещото лице като дължими от дружеството суми според приложения метод (данъчната оценка на имотите или количеството битови отпадъци) съвпадат с определения в АУДЗ (формиран на база данъчна оценка), респ. - със заплатения от дружеството (по количество битови отпадъци) размер, като разликата между установената от органа по приходите и претендираната от задълженото лице стойност на задължението произтича от различния способ за определяне на ТБО, приложен от двете спорещи страни.

При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения АУДЗ. Посочил е, че дължимата ТБО е определена съобразно действащата към процесния период подзаконова нормативна уредба - Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], в сила от 01.01.2013 г. По аргумент от предписанията на чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 194, ал.1 АПК, с оглед липсата на данни за обнародване на съдебната отмяна в "Държавен вестник", съдът е счел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от общинската наредба, явяваща се основание за издаване на процесния АУДЗ, не е отменена, поради което е валидна през релевантния период (2013 г.), както и към датата на издаването на акта - 12.05.2014 г. Същевременно е приел, че нормата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, съгласно която процесното задължение за 2013 г. се определя въз основа данъчната оценка на имотите, е отменена по съдебен ред и че същата не съответства изцяло на императивната разпоредба на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, залагаща като водещ метод за определяне на таксата количеството битови отпадъци. Преценил е, че само когато не може да се установи количеството на отпадъците, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Според съда, в действащата през 2013 г. наредба този основен принцип на облагането с ТБО не е спазен, т. к. не е търсена възможност за определяне количеството на отпадъците, нито е мотивиран изборът за определянето й въз основа на данъчната оценка на имотите. Независимо от горните констатации е изведено заключение, че процесният акт е издаден на основание действаща и неотменена наредба и влязъл в сила като неатакуван по съответния ред общ административен акт - решението на ОбС С. за определяне ТБО за 2013 г. Развити са съображения, че задължението за ТБО не възниква с издаването на атакувания АУДЗ, а по силата на правните норми - ЗМДТ и неотменената общинската наредба от 2013 г. Мотивирано е становище, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ не може да бъде пряко приложена от съда, т. к. има общ и препращащ характер. Директната неприложимост на цитираната законова норма е обоснована с обстоятелството, че законодателят не е предложил конкретен начин за определяне основата, ставката и размера на процесната такса, за да е налице хипотеза на пряка колизия между отменената подзаконова нормативна разпоредба и законовата такава. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че към момента на издаване на акта административният орган се е съобразил с действащите нормативни правила и не е допуснал нарушение на закона, поради което процесните задължения за ТБО са законосъобразно изчислени. Решението е неправилно.

По делото няма спор за факти. Спорният между страните въпрос е относно важимото към начина на определяне на ТБО за 2013 г. право.

В нарушение на материалния закон първостепенният съд е приел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от общинската наредба е действаща норма, приложима към спорното правоотношение.

Безспорно е, че с влязлата в сила на 01.01.2013 г. Наредба на ОбС – С. са преуредени обществените отношения в областта на определянето на ТБО на територията на общината, дължима от лицата по чл. 11 ЗМДТ за собствените или ползваните от тях недвижими имоти. Относимата към казуса подзаконова разпоредба е отменена като незаконосъобразна с окончателно съдебно решение, постановено на 19.12.2013 г. Налице е съдебен акт, с който е признато противоречие на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата с установения в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ принцип. Правното значение, действието и последиците на отменителното съдебно решение по оспорване на подзаконов нормативен акт са предмет на изрична уредба в АПК. Съдебното решение по оспорване на подзаконов нормативен акт има действие по отношение на всички - А..: чл. 193, ал. 2 АПК. Видно от разпоредбата на чл. 194 АПК, съдебното решение, с което се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. По силата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал. 2 АПК).

Противно на твърдението на съда, в законодателството не е въведено изискване издаваните от органите на местната власт подзаконови нормативни актове да се обнародват в "Държавен вестник". Нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината – чл. 37, ал. 3 ЗНА, чл. 78, ал. 3 АПК. Привръзката с чл. 194 АПК сочи на аналогичен начин за обнародване на решението на съда, с което е отменен атакуваният текст от общинската наредба. В контекста на цитираните нормативни предписания се налага извод за липса на задължение за публикуване на съдебното решение за отмяна на процесната подзаконова разпоредба в "Държавен вестник" като условие за влизането му в сила. По делото са налице доказателства за публикуване на решение № 17222 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 9148/2013 г. на Интернет-страницата на [община] и в местното печатно издание – в-к "С. днес" на 27.12.2013 г. С посочената публикация изискването на чл. 194 АПК е надлежно изпълнено. Извършеното обнародване обуславя влизане в сила на съдебния акт на 27.12.2013 г., от която дата следва да се счита за отменен чл. 15, ал. 1 от общинската наредба. Следователно към момента на издаване на АУДЗ (12.05.2014 г.) разпоредбата, в приложение на която е изчислен размерът на дължимата от жалбоподателя ТБО, е била отменена с влязло в сила съдебно решение. Изложените в тази насока мотиви в проверяваното решение са вътрешно противоречиви, а възприетият от съда краен извод в обратния смисъл е неверен. Извън горното, настоящият състав констатира, че с решение 164/29.10.2013 г. на ОбС С. съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 е изменено, като е предвидена, макар и с отложено във времето действие, хипотеза на определяне на ТБО съобразно вида и броя на ползваните съдове за събиране и съхранение на отпадъците, за което задължените лица своевременно подават декларация.

Няма спор, че по отношение на подзаконовите нормативни актове като особена категория административни волеизявления, установяващи трайно правила за поведение по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, отмяната или обявяването на нищожността им от съда няма обратно действие – чл. 195 АПК. С оглед правната му природа източникът на правото поражда правни последици до влизане в сила на отменящото го съдебно решение. До момента на отричане на юридическата му сила в резултат на упражнен съдебен контрол, подзаконовият нормативен акт произвежда правно действие, регулирайки обществените отношения в определена сфера. Извън съмнение е, че съдебната отмяна не засяга възникналите при действието му правни последици, ефектът й не се разпростира върху издадените до този момент на това основание актове. Поради зачитането на произведените последици законодателят е предвидил изричен ред за уреждане на настъпилия от отменената като незаконосъобразна норма правен резултат – чл. 195, ал. 2 АПК. На съответния административен орган е вменено задължение служебно да поправи тези последици. Именно в компетентността на издалия порочния акт орган е предоставено преуреждане на признатите от Закон за възникнали от прилагането на правния източник правоотношения, които са предмет на вече приключил или на висящ съдебен спор. Аргументи в този смисъл се черпят от Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК.

Правна последица от влязлата в сила съдебна отмяна на подзаконовата норма обаче е отричането на възможността след този момент да се издават административни актове с правно основание отменената разпоредба. Този извод не е в стълкновение със заложеното в чл. 195 АПК правило, а допълва съдържанието му. При влязло в сила решение на съда за отмяна на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, последвалото я административно волеизявление, формирано на това отменено правно основание, се явява незаконосъобразно. Прилагането от органа по приходите на процесната разпоредба след отмяната й по съдебен ред сочи на неправомерно установени в атакувания АУДЗ задължения. Към момента на произнасяне по дължимата от дружеството ТБО за 2013 г. липсва основание за изчисляване на размера й по реда на чл. 15, ал. 1 Наредбата (в отменената му редакция). Игнорирайки правния ефект от решението за отмяна на подзаконовата норма, първоинстанционният съд е приложил неправилно чл. 195 АПК.

Дори да се приеме, че при определяне на задължението за ТБО за 2013 г. приложение следва да намери материалноправната норма, която е действала към момента, когато е възникнало и е било дължимо задължението, а именно отм. ата редакция на чл. 15, ал. 1 от общинската наредба, съдът в конкретното производство не е освободен от принципното си задължение по чл. 15, ал. 3 ЗНА, респ. – чл. 5 АПК. В този смисъл, независимо от схващането, че ефектът на отмяната се изразява в преустановяване занапред действието на съответната правна норма, което съотнесено към настоящия казус да означава регулиране на възникналото през 2013 г. спорно правоотношение от отменената разпоредба (чл. 15, ал. 1 от наредбата), правораздавателният орган е длъжен на собствено основание да приложи по-високият по степен нормативен акт, като елиминира противоречието в рамките на правосъдната си дейност по конкретния административноправен спор, за разрешаването на който е сезиран. Несподелимо е разбирането на АС – Габрово за неприложимост в разглежданата хипотеза на посоченото основно начало. Съдът е следвало да прецени налице ли е колизия на подзаконовата разпоредба с норма от по-висок ранг и при констатиране на такава да остави неприложен отменения подзаконов акт и да приложи директно закона. В тази връзка, изводът му за законосъобразност на определения в АУДЗ размер на задължението не кореспондира на предписанието на чл. 67 от ЗМДТ. Тезата му за изключено от общия й характер пряко прилагане на законовата норма е опорочило постановения по съществото на спора правен резултат.

Общият принцип за определяне на ТБО се съдържа в нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ

и гласи: размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. При изчисляване размера на задължението на дружеството е приложен редът по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ

- когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В този контекст се налага извод, че законът въвежда като водещо правило ТБО да се определя според количеството на битовите отпадъци и по изключение, само, ако обективно не може да се установи тяхното количество, размерът на таксата да се определя в левове на друга основа. От съдържанието на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ

следва, че законодателят е предвидил нарочна и задължителна поредност при използване на допустимите способи за определяне на размера на публичното общинско вземане, като същите не се прилагат изборно по свободното усмотрение на органа, а в определената от закона последователност, като методът по количество отпадъци се ползва с приоритет. В настоящия случай органът по приходите не е представил доказателства относно обективната невъзможност да се определи количеството на битовите отпадъци, което да е наложило определянето на ТБО по вторичния начин - като промил върху избраната от ОбС – С. основа - данъчната оценка на имота. За да може количеството на битови отпадъци, генерирани от определен недвижим имот, да бъде изчислено съгласно изискването на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ

, същият следва да е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните от него отпадъци. По преписката са налице доказателства за осигурени в конкретни имоти на жалбоподателя индивидуални съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци. Установеното по делото изрично деклариране от страна на задълженото лице на броя и видовете съдове, които ще се ползват през 2013 г. за съответните имоти, означава, че по отношение на същите ТБО е реално определяема на база количество на битовите отпадъци. Това обстоятелство компрометира правомерността на обективираното в процесния акт волеизявление на приходната администрация досежно размера на дължимата такса. При наличие на обективна възможност за изчисляване стойността на задължението по количеството битови отпадъци с оглед подадените от дружеството на 15.11.2012 г. декларации, определеният в АУДЗ въз основа на данъчната оценка на имотите размер на ТБО се явява в разрез с правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.

Прилагането на законовата регламентация в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ към случая не може да бъде отречено по визираната от съда причина - необходимост от издаване на допълнителни конкретизиращи бланкетното съдържание на законовата норма подзаконови актове. Видно от разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи по изброените направления. Такова решение е налице за релевантния период. В акта за приемане на план-сметката за 2013 г. е инкорпорирано и волеизявление относно определяне размера на таксата. В конкретния казус с оглед данните за декларирани от дружеството съдове, органът по приходите дължи произнасяне съобразено с принципа в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, с обвързващото го по аргумент от чл. 193 АПК решение № 17222 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 9148/2013 г., както и с другите относими към въпроса законови норми.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде решен по същество, като се отмени оспорения АУДЗ и преписката се изпрати на органа по приходите за ново установяване на задълженията на [фирма], [населено място] за ТБО за 2013 г. и лихвите върху тях при съобразяване с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона – чл. 160, ал. 3 ДОПК.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да се уважи, като на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК [община] бъде осъдена да заплати в полза на оспорващото дружество сумата от 9995 (девет хиляди деветстотин деветдесет и пет) лева, от които разходи за адвокатски хонорар в размер на по 4860 лева за всяка инстанция (общо 9720 лв.), внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, възлизащ на 200 лева и заплатени държавни такси на обща стойност 75 лева (50 лв. в първоинстанционното производство и 25 лв. в касационната инстанция). Извън обсега на подлежащите на възмездяване деловодни разноски остава сумата от 5 лева, представляваща начислен от [фирма] ДДС върху размера на държавната такса за образуване на настоящото съдебно производство (л. 47), поради което същата не се присъжда.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 3 ДОПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 99 от 29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 140/2014 г. по описа на Административен съд – Габрово и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци № МДТ.ТБО.2242 от 12.05.2014 г., издаден от главен специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при [община], мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при [община].

ВРЪЩА

преписката на органа по приходите в [община] за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА

[община] да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на 9995 (девет хиляди деветстотин деветдесет и пет) лева.

Решението е окончателно.