Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – П. срещу решение № 40/12.01.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3202/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/28.06.2013 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., относно отказано на [фирма] право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 14 583.62 лева по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] фактури и определените лихви за забава. Органът по приходите заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Отрича извършената от първостепенния съд оценка на писмените и гласните доказателствени средства и установяването му за осъществена доставки по фактурите, за които, в отлика от изводите по РА, е признал правото на приспадане на данъчен кредит. Настоява на отсъствието на информационни източници за предаването на стоките, като способ за индивидуализирането им и условие за преминаване на правото на собственост върху тях. Иска отмяна на решението в отменителната му част и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв. А., в писмен отговор и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С отменената от АС Пловдив част от от ревизионен акт №[ЕИК]/28.06.2013 година са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 14 583.62 лева и за закъснителна лихва в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2009 г.;...