Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1769 от 30.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1320/2014 г. по описа на Административния съд – Б., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 05.03.2014 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП – [населено място], потвърден с решение № 155 от 27.05.2014 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на [фирма], [населено място] е установено допълнително задължение за ДДС за данъчния период м.08.2013 г. в общ размер на 5 560.88 лв., като незаконосъобразен и Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 50 лв. разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съставянето на регистрационен опис на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и подаването му в предвидения в същата разпоредба срок е елемент от фактическия състав пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит. Смята, че пропускането на срока, преклудира правото на приспадане на данъчен кредит. Касаторът иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – [фирма], чрез адв. Н. П. оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд – осмо отделение, като...