Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
Образувано е по касационна жалба на В. И. В. от [населено място], [улица], вх.А, ап.5 срещу решение № 557 от 14.01.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 822/2014 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 08.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 417 от 23.10.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място], относно установени задължения по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2008 г. в размер на 4 914.02 лв. и лихви от 2 711.97 лв.
Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторката счита, че в решението са възприети неправилни фактически констатации, довели до неправилно приложение на закона, тъй като установените публични задължения били погасени по давност по смисъла на чл.109, ал.1 и на чл.171, ал.1 ДОПК. Посочва, че е дадена погрешна правна квалификация на задълженията й, като претендира за погасяване по давност на данъка по чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ, поради което не дължала данък по чл.48, ал.1, а дължала такъв по чл.43, ал.1 ЗДДФЛ. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да отмени РА, като й присъди направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] оспорва жалбата в писмен отговор от 27.02.2015 г. чрез юрк.В. В.. Поддържа наличие на основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – укрити доходи от упражняване на свободна професия. Претендира за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от...