Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на М. И. И. от [населено място] и на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против Решение № 5415 от 11.08.2014 г. на административен съд С. – град по адм. д. № 5342 по описа за 2013 г., съответно в частта му с която е отхвърлена жалбата на М. И. И. срещу РА №[ЕИК]/30.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 769/25.04.2013 г. от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите и в частта, с което е изменен РА.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за нищожност на ревизионния акт. Претендира разноски.

Ответникът по тази жалба – директорът на дирекция „ОДОП" С. при ЦУ на НАП, редовно призован не взема становище.

В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП се твърди, че решението, в частта с която е отменен РА е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в посочената част и потвърждаване на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба М. И. И. взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им...