Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. П. П. срещу решение № 4410 от 25.06.2015 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по административно дело № 1098/2015 г., с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на П. срещу заповед № З.-14/13.01.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Л., в частта й относно определения срок за настаняване. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и претендира отмяната му.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Л., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

От данните по делото е видно, че с молба вх. № 94АА-70/30.12.2014 г. А. П. е направил искане за предоставяне на дългосрочна социална услуга, изразяваща се в настаняване в Център за временно настаняване „Св. Д.“, [населено място], [жк], [жилищен адрес]. В съответствие с чл. 40, ал. 4 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) е била извършена социална оценка на потребностите на жалбоподателя, въз основа на която е бил изготвен доклад – предложение, с който е предложено лицето да ползва краткосрочно социалната услуга, център за временно настаняване „ Св. Д.“. Със заповед № З.-14/13.01.2015 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Л. е разпоредил настаняване на А. П. в Център за временно настаняване „Св. Д.“ (социална услуга резидентен тип) за срок от три месеца. П. е оспорил тази заповед пред Административен съд – София-град в частта й, с която е настанен краткосрочно, като е изтъкнал съображения, че е следвало да бъде настанен дългосрочно.

С процесното решение № 4410 от 25.06.2015 г. по административно дело № 1098/2015 г. Софийският градски административен съд е отхвърлил оспорването му. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при спазване на изискванията за форма, без нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.

Обжалваното решение не страда от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното не могат да бъдат кредитирани, защото не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Административен съд – София-град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Съдът е изяснил релевантните за спора обстоятелства и факти и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правилен извод за неоснователност на сезиралата го жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от ППЗСП, социалните услуги могат да се предоставят краткосрочно или/и дългосрочно. Условията и реда за извършване на социални услуги, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (З.) се определя с Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ). Легалната дефиниция на „Център за временно настаняване“ (ЦВН) е дадена в разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ППЗСП, която определя, че това е комплекс от социални услуги, предоставяни на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година.

Съгласно § 1, т. 46 от ДР на ППЗСП краткосрочни услуги са предоставяните за срок до 3 месеца. С окончателно решение № 8474 от 09.07.2008 г. по административно дело № 6313/2008 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът относно законосъобразността на § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на ППЗСП, в това число и предоставянето на тази услуга като краткосрочна социална услуга - за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година. Следователно центърът за временно настаняване е всякога краткосрочна социална услуга, която в рамките на календарната година подлежи на еднократно предоставяне и срокът й е до 3 месеца.

Като е определил срок за настаняване в ЦВН от 14.01.2015 г. в срок до три месеца, ответникът е приложил правилно материалния закон. Жалбоподателят е поискал да бъде настанен в конкретен център за временно настаняване и административният орган му е предоставил исканата услуга в максималната времева продължителност, която се предвижда от нормативната уредба. Това, че А. П. е посочил, че желае да я ползва като дългосрочна, не променя вида на услугата – тя е поискана като настаняване в конкретен ЦВН и предоставянето й е възможно само в рамките на 3-те месеца за съответната календарна година. Това съответства на целта на З., конкретно за този вид услуги - подкрепа на подпомаганите лица за осъществяване на ежедневните им дейности и постигане на социално включване, без да са насочени за задоволяване на траен жилищен проблем, като при липса на противоречие с чл. 2, ал. 3 от З. (така мотивите на цитираното решение на ВАС) са насочени към временно задоволяване на жилищната нужда на бездомни лица.

Изложеното налага извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна трябва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4410 от 25.06.2015 г. по административно дело № 1098/2015 г. на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: